Кои са "Приятелите на Сирия"?

8 Април 2012

Съвсем наскоро Хенри Кисинджър писа във Вашингтон пост приблизително следното:

"Арабската пролет обикновенно се представя като регионална, водена от младежта революция, имаща за основа либерално-демократични принципи. В резултат на това Либия все още не се управлява въз основа на такива принципи, ако изобщо може да се говори за държавно управление. В Египет избраното мнозинство е исламистко и вероятно такова ще бъде дълго време. В Сирия демократите съвсем не изглежда да доминират над бунтовната опозиция.

Отношението на мнозинството в Арабската лига към Сирия не се формулира от страни, известни с пропагандиране или практикуване на демокрация. По-скоро в основата му е хилядолетният конфликт между суни и шеити и опит на суните да вземат обратно властта от шеитското малцинство. По тази причина останалите малцинства в района, като кюрди, християни, друзи и др. се чувстват неловко и се въздържат от подкрепа на бунтовната опозиция."

Към малцинствата, за които целите и идеите на опозицията са доста съмнителни, трябва да прибавим и голяма част от бизнес-класата в Сирия, която предпочита не съвсем демократичното управление на Асад пред перспективата за теократично управление на Ислямското братство и Салафистите. Като се съберат всички тези групи се оказва, че болшинството от населението в Сирия изглежда не подкрепя опозицията, което до голяма степен обяснява и неспособността ѝ да надделее с мирни и дори с военни средства над режима на Асад.

Някои от "Приятелите на Сирия" имат ясни и понятни цели. Това са: Саудитска Арабия, Катар и останалите страни от така наречения "Съвет за сътрудничество в Персийския залив". В тези "стълбове на демокрацията" в района (почти всички са абсолютни монархии) са управлявани от суни, макар че в Бахрейн например суните са малцинство. За тях борбата срещу режима на Асад е борба преди всичко срещу шеитски Иран, основният съюзник на Асад в района. Ликвидирайки Асад, те ще осигурят на границата на Ирак един послушен сунитски режим, който ще неутрализира и дори ще подпомогне в бъдеще суните в Ирак в борбата им за власт срещу шеитското мнозинство. Освен това Падането на Асад ще помогне и на суните в Ливан в борбата им срещу Хизбула.

Позицията на Ирак срещу Асад не е определена. От една страна режимът в Ирак е в голяма степен зависим от Иран и също се контролира от шеитското мнозинство в Ирак. За Ирак е важно бъдещият режим в Сирия да не подкрепя борбата на суните в западните и централните райони на Ирак за сваляне на режима на шеитското мнозинство. По тази причина на последната среща на "Приятелите на Сирия" в Истамбул министър-председателят на Ирак заемаше почти неутрална и миротворческа позиция и далеч не беше във възторг от опитите на останалите участници да осигурят официалното въоръжаване на опозицията.

Позицията на Турция по въпроса за Сирия е доста деликатна. От една страна сегашното правителство в тази държава е исламистко и контролирано от суни, макар и с определено демократична насоченост. От друга страна дългосрочната политика на Турция в района е да възстанови, доколкото е възможно, влиянието си в териториите на бившата Османска империя, което изисква внимателна и търпелива дейност с цел париране на евентуална арабска националистическа чувствителност по въпроса. По тези причини турците подкрепят борбата на въоръжената опозиция срещу Асад, последният представител на арабския национализъм в района, но се въздържат от открити военни мерки, които могат да се изтълкуват превратно от арабския свят.

Ливан е парализиран от вътрешното си разделение. Шеитите в Ливан освен, че са най-голямата етно-религиозна група, но и притежават в лицето на Хизбула въоръжена организация, която превишава във всяко отношение официалната армия. Основните съюзници на Хизбула са Иран и Сирия, така че контролираното от суните правителство (благодарение на конституционното разделение на властта в страната) не може да проявява никаква официална инициатива срещу режима на Асад.

Израел, по понятни причини също пасува, но това е без особено значение, защото останалите "Приятели на Сирия" САЩ и Европейския съюз, имат като първа и най-важна задача защитата на интересите на Израел срещу измислената опасност от ядреното въоръжаване на Иран!

Политиката на САЩ в района се определя преди всичко от конфронтацията между Израел и Иран и желанието за контрол на петролните ресурси на Близкия и Средния изток. Интересно е, че само преди година-две тайните служби на САЩ и Сирия си сътрудничеха активно в борбата срещу тероризма на Ал Кайда. Сирийските тайни служби разпитваха и измъчваха по поръчка на секретните служби на САЩ лица заподозрени в сътрудничество с различните терористични организации и това като че ли не действуваше на съвестта на администрацията на САЩ. Изведнъж обаче Асад се оказа смъртен враг на чистите и неосквернени демократични разбирания на Запада и това дотолкова, че Западът е готов да поддържа с най-съвременна комуникационна техника и средства за нощно виждане довчерашните врагове, които в Ирак и до ден днешен в Афганистан убиват и осакатяват войниците на НАТО!

Преди около седмица немския Шпигел публикува материали за истинското лице на въоражената опозиция срещу Асад. Това бяха интервюта с така наречената група на "гробарите", чиято задача е да убиват заловените врагове. Оказва се, че враговете са винаги шеити, а ги убиват чрез отрязване на главите, което в случая на конкретните обекти на интервюто става в местните гробища, за да не се усложнява излишно процедурата по погребението. Единят от интервюираните се лекуваше от рана в Ливанска болница близо до границата със Сирия и гореше от желание да се върне на поста си в групата. Доколкото си спомням той беше заклал по малко от 10 души, но групата му през миналата година беше ликвидирала над 250 души, по случайност все местни шеити и други малцинства! Според неговите обяснения заподозрените се хващали и разпитвали от друга група, която понякога, макар и рядко, оправдавала и пускала някои заподозрени. Както се вижда има разделение на функциите в "службите за сигурност" на борците за свобода. Екзекуторите поне са различни от следствието и съда! След това интервю, вече знам, че когато в средствата за масова дезинформация се каже, че броят на загиналите в Сирия е вече над 9000, то това включва и привържениците на режима с отрязаните глави. След като въпросната локална група има над 250 скалпа, то колко ли са по останалата територия на Сирия?

Не искам да бъда разбран неправилно, че подкрепям режима на Асад, но не разбирам как може да се борим срещу него и да подкрепяме режима в Бахрейн, който без много шум и протести на Запада удави в кръв протестите на местното шеитско мнозинство. Вярно е, че в Бахрейн се намира военно-морската база на САЩ, но нали сме за демокрация и справедливост!

Освен това се питам, Хилари Клинтън, като обещава съвременно комуникационно оборудване и средства за нощно виждане на салафистите и Ал Кайда в Сирия, не се ли опасява, че това оборудване може да попадне и в ръцете на талибаните в Афганистан?

Започва да ми се струва, че "Голямата игра" на Запада и по-специално на САЩ в Близкия и Средния изток става все по-заплетена и объркана и скоро ще се оплетем съвсем в нея: кой е приятел и кой враг, кога врагът е приятел и кога приятелят - враг и така нататък!

Дилетант