неделя, 22 юли 2012 г.

За атентата в Бургас

Отдавна не съм писал в блога си. Причината е, че през последния месец и половина бяхме през цялото време в движение. Даже историите, свързани с емиграцията ни, са писани по-рано. Нещо повече, през това време дори нямах достъп до Интернет и едва вчера приключих с над 200-те електронни съобщения, които се бяха натрупали в кутията. Естествено болшинството от тях бяха боклук, като например предложения за Виагра или предложения за масажи и т. п. Все пак се постарах да проследя публикациите от няколкото страници на Интернета, на които съм абонат, а това означава, че трябваше да прочета няколко десетки статии, често за остарели събития, но необходими за "непрекъснатост на възприятията" за политическите и икономически новини по света.

Фактът, че има толкова неща, за които бих писал, а не съм могъл, когато му е било времето, ми действа почти парализиращо.

Все пак реших да драсна няколко реда за атентата в Бургас, защото това събитие, за съжаление, е от голямо значение за България и може да се окаже с доста неприятни последствия за страната!

Първо, очевидно е, че мястото за атентата е избрано особено добре. Лично аз, по време на пътуванията ни със самолет, изпитвам най-голям страх пред летищата и в залите, където се извършва чекинга на пътуващите. Просто не ми е ясно защо терористите не използват тези места по често? Спомням си само един случай на атентат на подобно място – атентата на Фиомичино (или може би беше Леонардо да Винчи) в Рим през 1986 година. Вероятно има и други случаи, но аз поне не си ги спомням. Макар че май наскоро имаше подобен взривен атентат на едно от летищата в Москва.

Страшното на тези места е, че се мотат много хора с коли, рейсове и багаж, които на практика не са проверени!

Второ подобно събитие можеше да се очаква на територията на България, като се има предвид външната политика на пълна солидарност на страната с имперските амбиции на САЩ и някои от партньорите им от НАТО в Близкия и Средния Изток.

Навремето българската политика в тази част на света се характеризираше с пълна подчиненост на политиката на Съветския съюз, а сега пък с пълна подчиненост на политиката на САЩ и НАТО. Безусловната подкрепа на Израел по Палестинския въпрос и по конфликта с Иран, неизбежно ще постави България в опасното положение на плацдарм за терористични операции. Това трябва да е ясно на всеки българин и можем само да се радваме, че досега джихадистите не ни обръщаха необходимото внимание. Като се има предвид и това, че около 10% от населението в България са мюсюлмани и при това са концентрирани в няколко географски области, то е чудо, че досега не е имало терористична активност в страната!

Трето, струва ми се, че в миналото България имаше прилична агентура в Близкия и Средния Изток, но имам чувството, че дейността по разкриване и "осветяване" на агентурата на КДС вероятно си е казало думата и в средите на външното разузнаване. Истината обаче е, че аз не съм специалист по тези въпроси и затова няма да философствам повече по тях. Причината, поради която споменавам това, е, че борбата с атентати от подобен характер може да се води успешно само на базата на агентурна работа всред контингента от хора, които могат да бъдат вербувани от различните терористични организации!

В тази насока е особено интересна дейността на ФБР в САЩ. Там периодически се "разкриват" групи от атентатори, които при по-внимателно вглеждане се оказват лумпенизирани членове на ислямското общество в страната. В болшинството случаи очевидно става дума за хора, които са провокирани от сътрудници на ФБР да започнат някаква дейност по организиране на атентати, след което агентите-провокатори на ФБР, които са ги подтикнали към тази дейност им помагат да се сдобият с фалшиви взривни материали и оръжие, като в подходящ момент ФБР ги арестува и предава на прокуратурата. На някой може да му се струва, че подобна дейност на ФБР е нечестна и предназначена за "повдигане на акциите" на организацията, и в подобно подозрение има резон, но от друга страна ми се струва, че ислямското общество в САЩ вероятно е в паника относно наличието на провокатори и това неизбежно парализира тези членове на това общество, които биха имали наистина лоши намерения!

Все пак правителствените говорители в България се въздържаха от преки обвинения срещу която и да е сила в терористичната сфера. Това обаче не може да се каже за изрелския министър-председател, а също и за президента на Израел, които без да представят каквито и да е доказателства, направо обвиниха Иран и Хизбула за атентата! В същия аспект се изказаха и американски ръководни личности, оставайки обаче анонимни! В това няма нищо странно, като се има предвид стремежът на Израел да предизвика военен конфликт между САЩ и Иран във връзка с потенциалната опасност от влизането на Иран в клуба на ядрените държави.

Който и да е организаторът на атентата (сунит или шиит), трябва да се има предвид, че атентаторът е имал подкрепата на локални сили в страната и това е вероятно най-страшното в цялата тази история! Струва ми се, че е неизбежно органите за безопасност, както българските, така и чуждестранните, да погледнат преди всичко в средата на ислямското малцинство в България, а това неизбежно ще доведе до накаляване на отношенията между етническите групи в страната.

Дилетант

Няма коментари:

Публикуване на коментар