Размишления пред градинския шредер в навечерието на 2017 година

Едно от задълженията ни при редовните връщания в Калифорния за зимата е почистването на двора и привеждането му от пустош в полу-прилична градина. Тази дейност се извършва главно от неуморната Юлия, като аз участвам само в мероприятия, които не изискват зрение и особено – движение из двора. Последното може да доведе например до падането ми в басейна! Подобни събития, макар и много редки, винаги са предизвиквали финансови загуби от повреден мобилен телефон, повреден говорещ часовник, а често и повреда на някакво друго устройство, което е имало неблагоразумието да се окаже в ръцете ми в момента на падането.

Почистването включва изскубването на стъблата на изсъхналите вече домати, краставици и чушки от градината и окастрянето на плодните дръвчета от излишни клони. Най-трудно обаче е почистването на останалите дървета и храсти в двора, които са се възползвали от отсъствието ни, за да израснат в никому ненужни гъсталаци около оградата. Пустата му ограда, според мен, е поне 200 метра дълга и покрай нея растат какви ли не декоративни и полу-декоративни растения, да не говорим за розите и кактусите!

Част от събраната по този начин зелена маса всяка седмица бива натъпкана в двете огромни кофи за градински боклуци, които фирмата, събираща този вид отпадъци, щедро ни е предоставила за ползване. Една част от този боклук обаче, по решение на Юлия, трябва да бъде смляна с помощта на градински шредер и да бъде използвана като компост за облагородяване на почвата в зеленчуковата ни градина.

Ние притежаваме и ползваме градински шредери горе-долу от времето, когато си купихме къща за пръв път. Първият ни шредер купихме на старо от някакъв огромен имот в Палос Вердес. Там живеят богати хора, но шредерът им беше много скапан и ние с мъка удължихме живота му с около 5-6 години, губейки време и парѝ в безкрайни ремонти. Вторият шредер си купихме от Home Depot, привлечени от факта, че беше преоценен и намален наполовина. Той ни служи над 15 години, при това само с два ремонта. Когато шредерът закъса за трети път, Юлия го подари на Хозе Канделарио. Той ни се води за градинар и според мен се кефи от факта, че ни няма по 7 месеца в годината, което му позволява да коси тревата и да почиства двора, когато му скимне.

Третият шредер, по мое настояване, купихме също преоценен, но този път с електрическо задвижване. Той вече се счупи веднъж, но компанията беше толкова удивена от повредата, че направо ни изпрати в замяна нов!

Мисля, че е крайно време да дойда до сърцевината на нещата, защото както съм тръгнал, мога да натракам поне 20000 печатни символа без да дойда до основната идея на материала, както е отразена в заглавието му! Тя се свежда до това, че работата пред шредера се поверява на мен, защото не изисква движение из двора, като при минимално внимание от моя страна тя е и доста безопасна. Освен дето е безопасна, тази работа е много монотонна и затова винаги, когато се заема с нея, мисълта ми отлита някъде в миналото, кръжи от време навреме в настоящето, а понякога дори се рее в бъдещето, пораждайки най-различни фантастични асоциации и умозаключения в мозъка ми!? Работата изисква безкраен брой навеждания, клякания и ставания, борба с клони и клончета, които беснеят в ръцете ми под ударите на ножовете на шредера! Тя е уморителна, но в никакъв случай не и умствено натоварваща.

Та тези дни, след като пуснах шредера и установих местоположението на купчината клони, които ми предстоеше да смеля, аз си отделих известно време, за да навляза в ритъма на работата и да позволя на "крокодилското ниво" на мозъка ми да поеме изцяло функциите по управление на тялото, за да могат по-висшите слоеве на мозъка ми, доколкото имам такива, да се посветят на абстрактната дейност, която обикновено се квалифицира като мислене!

Първо в мозъка ми запърха спомена за назначаването ми на работа в Systemhouse. За това помогна един българин на име Ники, който току-що беше постъпил в компанията като контрактор. Той беше закъсал с едни програми и като разбра, че компанията търси програмист на PL/1, незабавно предаде резюмето ми на шефа си. Веднага ме назначиха, защото освен PL/1 аз бях писал, че знам още сума работи, някои от които наистина знаех, а за други бях чувал, че съществуват, но бях сигурен, че ако ми се наложи ще демонстрирам, че ги знам, та ако трябваше да посветя тайно нощи, съботи и недели, за да ги науча!

Написах и моите и неговите програми (неговите разбира се тайно от шефа). Ники беше много доволен, шефът ни беше много доволен и всичко изглеждаше прекрасно, докато не дадоха на Ники нови задания за програми. Този път той отново закъса, а и аз нямах много време да му помогна, защото мен започнаха ентусиазирано да ме товарят със задачи на принципа, че "магарето се товари, докато не легне в реката"– демонстрирайки по този начин, че повече на може да носи! Аз бях далеч от този момент, но и на Ники не можех да окажа всичката помощ, от която той се нуждаеше. Така или иначе, след месец-два, той внезапно изчезна! Просто престана да идва на работа. Шефът ме попита какво става с него, но аз не знаех, защото Ники наистина беше изчезнал. (По-късно се оказа, че просто решил да прекрати работата си в компанията и заминал за Аризона!) Най-лошото обаче беше, че Ники през последните месеци беше успял да имитира, че работата върви успешно, а всъщност нищо не беше свършил. Шефовете се събраха на съвещание около работното му място, безнадеждно щракайки по клавишите на терминала в безплодни опити да открият някакъв програмен код, написан от Ники! Опитите им бяха неуспешни, защото Ники изглежда беше изтрил всичко, което беше написал до момента, ако изобщо е имало нещо написано!? Аз подслушвах тюхканията на началството и умирах от притеснение, защото Ники беше българин и с ужас си мислех какво ли ще си помислят началниците за българите, а оттам и за мен!?

Неочаквано за мен, началниците изглежда нито за момент не си помислиха, че както Ники е българин, така и аз съм българин и може би съм като него!?!

Тази история си спомних във връзка с паниката в нашите СМД по въпроса какво ще си помислят немците за българите след историята за онзи български циганин, дето ритнал една немкиня и ѝ счупил крак или ръка!?

Ние българите винаги сме склонни, с повод или без повод, да екстраполираме национални качества от поведението на един или двама представители на една нация. Чули-недочули, разбрали-недоразбрали това или онова, ние веднага правим генерални умозаключения за цели нации! Аз преди време въведох терминът SGOD (съкращение от Super Generalization and Over Dramatization) като име на специфичен синдром, особено характерен за българската нация.

След това кой знае защо се сетих за странната новина, че министър Божидар Лукарски след неуспешен лов за диви прасета, се забавлявал с колеги ловци, стреляйки по постер с образа на президента Румен Радев!?! Де да знам, това може и да е една от онези новини, за които нашите СМД твърдят, че се разпространяват от агенти и тролове на Волдемар Путин, ама ми напомня за някои отдавна минали събития, от които демокрацията и евроатлантическите ценности трябваше да са ни се отдалечили на светлинни години, но понякога, кой знае защо, имам чувството, че каквито сме си били, такива сме си останали, или поне някои от нас упорито не се променят, макар че си дават вид, че мрат за евроатлантическите ценности и с тях лягат и стават! Впрочем, ако не беше следващата история, за която се размислих, то най-вероятно щях да отмина тъпанарската изцепка на Божко, но все така се случва, че ако не обърнеш внимание на някоя идиотщина на нашите политически вождове, те бързат да ти сервират друга, та да не си мислиш, че са се засрамили или поне малко са се цивилизовали!

Клекнах да отместя купчината смлени растителни отпадъци и кой знае защо се сетих за интервюто на Ризова с генерал Атанас Атанасов и лицето Радев от ГЕРБ, което току-що бях слушал по БТВ. То беше посветено на разкритията, че в Източно Алепо (ИА) са намерени големи запаси от оръжие, произведено в България.

И двамата интервюирани, но особено Атанасов, се държаха изключително арогантно и естествено от глупаво по-глупаво. Въпросният Атанасов обаче се прояви отново в целия си блясък на слугинска некомпетентност и неспособност да коментира разумно дори такива тривиални въпроси, като търговията с оръжие. Вместо да каже, че не е допустимо българите да са продавали оръжие на страни в конфликт, за който има санкции на ООН, но че не е изключено да сме изнесли оръжие за страни, които да не са спазили санкциите и т. н. и т. п., този набеден генерал в типичната някогашна комунистическа поза на обидена невинност, запита:

1. Какви са тези журналисти, които разпространяват подобни непроверени материали?!?

2. Кой ги финансира тези хора да ходят в Сирия?!?

3. Как те са попаднали на местата където се твърди, че са намерени оръжията доставени от България?!?

Това са само най-очевидните идиотщини, които този набеден политик, генерал и виден демократ изригна само в продължение на минута-две, докато уталожи “демократичния си гняв”!

Самата Ризова беше малко сащисана от реакцията на “генерала”, но все пак успя да каже, че въпросната журналистка ѝ е колежка!

Между другото аз чух както интервюто с журналистката, така и няколко дена по-късно интервюто с един неин колега, както изглежда арабин по произход, очевидно живеещ в България, с когото са били заедно в Алепо след превземането на източната му част. Хората звучаха напълно достоверно и говореха за посещението си в Източно Алепо, след като то бе превзето от правителствените войски. Те не говореха за един-два сандъка с муниции, а за цели складове със хиляди снаряди “град” и милиони патрони за картечници и огнестрелно оръжие, за складове пълни с храни и медикаменти, достъпни само за бунтовниците и техните семейства! Те подчертаха, че са едни от първите журналисти, посетили ИА, защото докато то беше под властта на бунтовниците, никакви журналисти не са били допускани там от самите бунтовници, а и не са искали да ходят, защото тези които са имали куража да отидат, като правило са били „киднапвани“ и най-често убивани от “демократичните бунтовници”. Българските журналисти за пръв път поставиха въпроса, че досегашните “дописки”, клипове и снимки в Интернет от ИА са били изпращани от бунтовническите организации и препечатвани и разпространявани безкритично от западните СМД. Те отбелязаха, че всички статии в западните СМД са били писани от западните журналисти, намиращи се в Дамаск, Западно Алепо, Бейрут и други градове извън областите, завладени от бунтовниците. Аз мога също да свидетелствам за това, защото доста внимателно следях всички публикации за конфликта в западните и най-вече американските СМД и там винаги се посочва откъде е изпратена статията и снимките, свързани с нея. Освен това българските журналисти обърнаха внимание и на факта, че досега винаги се е говорело за 250000 души, обградени в ИА. Когато то обаче беше превзето, се оказа, че в него е имало не повече от 120000 души, от които само около 35000 са свързани с бунтовниците. Последните се изтеглиха в Идлид, а останалите предпочетоха да се изтеглят в западната част на Алепо, която е под контрола на правителството. Това означава, че близо 85000 от реално намиращите са хора са били в ИА против желанието си, т. е. много по-малко от пропагандираните 250000 жители всъщност са били противници на режима на Асад! Освен това българските журналисти посочиха и факта, че Западно Алепо е било под обстрела на бунтовниците през цялото време на конфликта и че там са загивали дневно понякога десетки хора, но за това почти никога не се е писало в СМД!

Между другото, даже Ню Йорк Таймс си позволи да отбележи същите факти в една от последните си статии, но генерал Атанасов иска да се разследва кой е финансирал пътуването на българските журналисти до Източно Алепо!?! Може би ще предложи да се разследва и Ню Йорк Таймс, кой го знае? Все се чудя защо у нашите политици все не могат да се прихванат така наречените евроатлантически ценности, а непрекъснато избиват като бурени старите ценности, от които все се кълнем, че сме се отървали? А може би просто приказката за евроатлантическите ценности е само един мит, а такива просто няма?

Покрай генерала се сетих и за неговия политически началник, който ей-така, без нищо, възкреси лафа "Бай х**" в българския език! Чудя се откъде ли го беше научил? От улицата ли или пък от университета?

Шредерът замириса подозрително и трябваше да го спра. Оказа се, че се е задръстил с отпадъци. Така е като човек се вглежда в политическия боклук, а не си следи внимателно работата!

Пуснах отново шредера и се отдадох на мисли и разсъждения. Спомних си за думите на Пол Крейг Робертс, някогашен висш функционер в правителството на президента Рейгън.

Един ден, като си подготвял дисертацията, Пол Крейг Робертс попитал ръководителя си с какво се обяснява раболепното послушание на европейските политици. Ръководителят, който бил виден професор-политолог и висш функционер на Държавния департамент, му отговорил: "пари, много пари, чували с пари!". Тази история винаги ме е впечатлявала и все си мисля дали и нашите политици получават "чували с пари" или слугинстват просто по навик - от добро сърце? Изведнъж, както се борех с един клон да го удържа в пастта на шредера, аз си помислих, че на българските политици всъщност няма защо да им се плаща или по-точно се сетих как им се отплащат! Аз май не съм чувал за български политик, както от ляво, така и от дясно, на който децата му да не работят в САЩ, Великобритания или в някоя друга страна на ЕС, а тези дето още не са изкласили да работят – учат в най-скъпите университети на САЩ или на някоя друга западна държава! Известно е, че българинът милее за бъдещето на децата си, а децата на почти всички български политици са по банките, университетите или големите фирми на Запад! Изведнъж всичко ми стана кристално ясно. На българските политици няма защо да им се плаща или им е платено чрез децата им. Каква друга политика се очаква от тях освен политиката, която им нареждат от САЩ и Брюксел, когато животът и благоденствието на децата им зависи от тази политика!

Отново се съсредоточих над шредера. Помислих си за момент дали някога българският народ ще намери някой достатъчно голям шредер и да превърне в компост "политическия си елит"? То и това ще е опасно, защото кой знае какви бурени ще пораснат върху такъв компост, но все пак...?!

Дилетант