Тези дни в
българското медийно и политическо
пространство се разгоря поредната
шизофренична свада между русофилите и
русофобите. Повод за това стана заявлението
на говорителката на Външното министерство
на Руската Федерация във връзка с
поредното оскверняване на паметника
на Съветската армия в София от – както
винаги – неизвестни лица!? Това значимо
за утвърждаването на национално-патриотичните
ценности на русофобите активно мероприятие
почти съвпадна с есенната ни миграция
към САЩ, поради което не можах да проследя
всички детайли на историческото събитие,
за което моля да бъда извинен, ако сбъркам
нещо, ако пропусна някой или добавя
несъществуващ факт!
Доколкото
разбрах, паметникът е бил осквернен с
надпис "100 години ционизъм"!
Както е
нормално в такива случаи, софийските
власти почистили надписа и – както се
казва: "Ни лук яли, ни лук мирисали!"
Да ама не!
Руското
външно министерство, в лицето на Мария
Захарова, с всичкото си нахалство взело,
че протестирало по въпроса!
Мария Захарова,
както твърдят, прочела протеста, което
означава, че не си го е измислила в момент
на умопомрачение, демонстрирайки липсата
на важни за българската патриотична
чувствителност и самосъзнания познания
по историята на България!
Това което
дълбоко е накърнило чувствителността
на българските патриоти-русофоби е
твърдението, че Съветската армия,
разгромявайки войските на фашистка
Германия, е допринесла и за спасяването
на 50000 евреи от България!? Това, както е
известно, е едно от малкото неща, с които
българите могат да се похвалят с участието
си във Втората световна война и ето, че
проклетите руснаци искат да ни отнемат
и този светъл лъч от нашето минало!
(Впрочем, има и още едно постижение на
българите през тази война, за което кой
знае защо не желаем да се говори особено
много, а именно, че България, доколкото
знам, е единствената страна от лагера
на победените, която е излязла от войната
с увеличена територия – Южна Добруджа!
Причината да не желаем много-много да
се говори за това е, че вероятно за Южна
Добруджа трябва да благодарим на Хитлер
и Сталин!?)
Какво нахалство
от страна на руснаците? Нима те допускат,
че ако Вермахтът беше разбил Съветската
армия, българските политици е нямало
да застанат пред влаковите композиции
и с телата си да предотвратят извозването
на евреите към лагерите на смъртта? Та
нали същите тези политици само година-две
преди гласуването през 1943 година по
"еврейския въпрос" са гласували
смело и самоотвержено, с бурни овации,
обявяването на война на САЩ и Англия, с
което са предизвикали даже отвращението
на цар Борис, който кисело заявил: "Груев,
поне да не бяхте аплодирали толкова
възторжено!", или нещо подобно!
Предполагам, че Захарова е намеквала и
за факта, че 1943 година, когато е станало
гласуването в българския парламент,
"съвършено случайно" следва след
победата на Съветската армия над Вермахта
при Сталинград, което за много хора, а
както изглежда и за българските
парламентаристи от онова време, е
изиграло ролята на студен душ, охладил
вярата в крайната победа на Вермахта
до степен, при която народните представители
може би са си помислили, че не е необходимо
чак толкова да се бърза по еврейския
въпрос!?
Преди всичко
обаче искам да изразя удивлението си
от историческата несъвместимост на
надписа "100 години ционизъм" и
паметника на Съветската армия, където
този надпис е бил изрисуван!? Откъде
накъде Съветската армия и, както изглежда,
Октомврийската революция се свързват
с ционизма?
Вярно е, че
евреите са играли съществена роля във
Февруарската и Октомврийската революции
и в последвалата ги гражданска война,
но онези евреи едва ли са били ционисти,
а по-скоро са били интернационалисти.
Освен това мен малко ме стряска
идеологическата непоследователност
на русофобското пространство. Руските
комунисти биват обявявани ту за
антисемити, ту за поддръжници на
ционизма!? Мисля, че е време русофобите
да си изяснят този въпрос веднъж завинаги!
Аз дори бих искал да им помогна малко в
това отношение.
1. В царска
Русия за евреите е имало ограничения
къде могат да живеят (имало е географска
линия, на изток от която те не са имали
право да се заселват), както и какви
професии могат да упражняват. Периодически
е имало погроми срещу еврейските
общности. Подобни погроми е имало и в
други страни на Европа, но съвременните
русофоби предпочитат да не си спомнят
за тях.
2. Тези
ограничения, израз на антисемитизъм,
естествено са будели недоволство у
младежите с еврейски произход и голям
процент от тях са били със социалистически
убеждения, тъй като социализмът им е
обещавал равенство и права, както на
тях, така и на всички етноси в Руската
империя.
3. Голяма част
от ръководителите на различните
социалистически партии в Русия (есери,
меншевики, болшевики) са били от еврейски
произход и са участвали активно както
в двете революции през 1917 година, така
и в гражданската война след това.
4. След
революцията, Сталин ликвидира част от
евреите, които са били на ръководни
позиции в Болшевишката партия. Причината
за това е била не неговият антисемитизъм,
а фактът, че тези хора (Зиновиев, Каменев,
Троцки и др.) са били против неговата
политика за утвърждаване с всички
възможни средства на социализма в Русия
и за бърза индустриализация на страната,
за да може тя да се противопостави
успешно на бъдещите атаки на буржоазните
демокрации, целящи унищожаването на
социализма като лош пример за тяхната
работническа класа.
Освен
ликвидирането на евреи-комунистически
водачи по време на терора на Сталин в
Русия през 20-те и 30-те години, често във
вина на Сталин се внушава и антиеврейската
политика на комунистическата партия в
края на 40-те и началото на 50-те години.
При това се премълчава едно важно събитие
в Москва, което е предизвикало смяната
на отношението на Сталин към руските
евреи.
Малко хора
в България знаят, че СССР е първата
държава, признала Израел, почти веднага
след обявяването на независимостта му
през 1948 година. Причината за това е била,
че Сталин е разчитал чрез ранната си
подкрепа за Израел, СССР да получи достъп
за влияние в Близкия изток. По тази
причина СССР и някои държави от източна
Европа (Чехословакия, Югославия и др.)
активно подпомагат с оръжие победата
на Израел във войната му срещу арабските
армии, която започнала на следващия ден
след обявяването на независимостта на
Израел. Всичката тази политика и замисли
на Сталин са били облени със студен душ,
когато през 1948 година 50000 евреи се събират
на екзалтирана демонстрация в първия
ден на Рош Хошана пред синагогата в
Москва, където със сълзи на очи акламират
посланичката на Израел в Москва,
ционистката Голда Меир. Тази понятна
демонстрация на евреите кара Сталин
сериозно да се замисли доколко той може
да разчита на лоялността на евреите към
СССР!? С типичния за Сталин замах, всички
евреи са били обявени за космополити –
един от многобройните потенциални
грехове на сталинската идея за истински
комунист! Веднага следват репресии, в
които не е пощадена дори Жемчужина –
съпругата на Молотов, която е била един
от организаторите на демонстрацията.
С това започва цяла серия от репресии
срещу евреите в СССР, които е трябвало
да кулминират в тотална депортация на
евреите в Сибир, за което е попречила
само смъртта на Сталин.
С други думи,
отношението на руските комунисти към
еврейството и ционизма е в най-добрия
случай доста двусмислено и съвсем не е
толкова просто те да бъдат заклеймявани
като ционисти или като антисемити.
Подобни детайлни различия и противоречия
обаче са непостижими за българските
русофоби и изобщо десни политици. Те
хората, имат работа да вършат, за да си
заслужат финансирането от различните
неправителствени организации, които
са неправителствени главно защото не
отговарят пред българското правителство
и народ, а не защото са независими от
други правителства!
В скандала
се намесиха много кадърни и некадърни
политически наблюдатели. Стигна се до
заклеймяване на някои изключително
ерудирани и смели политици, като например
професор Иво Христов, който се опита да
разясни на колегите си от народното
събрание някои елементарни факти от
близката и по-далечна история на България,
имащи отношение към въпроса за евреите
и отношенията на България с Русия. Той
си позволи да изрази съмнение в нивото
на образованост, а като следствие – и
в умствената способност на болшинството
българи да разберат за какво точно става
дума, но удари на камък главно поради
традиционната умствена недостатъчност,
характерна открай време за българските
политици. В резултат на това му беше
поискана оставката от Народното събрание,
която той абсолютно правилно отказа да
подаде!
Изглежда, че
през последните години различията в
историческата трактовка на редица
събития от българските и руските учени
все повече и повече нарастват,
пропорционално на слугинското сервилничене
на българският политически елит към
новите господари на съдбата на България.
Проблемът е, че България по традиция
обикновено се присъединява към коалициите,
които губят битките си (двете световни
войни), или в най-добрия случай участва
в победоносни коалиции, но по някакъв
невероятен начин се изхитрява в последния
момент да се скара със съюзниците си и
да се окаже в лагера на победените (двете
балкански войни)! Кой знае защо се
опасявам, че и този път българите ще
останат верни на традициите си в това
отношение!
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар