Преговорите между Запада и Русия по въпросите, свързани с мира в Украйна, протичат по много особен начин!
Руснаците отдавна са обявили своята позиция и пунктовете, от които те не могат и нямат намерение да отстъпват, но Западът (включително и американците) се държат така, като че ли руснаците само претендират за твърдост по тези пунктове, а всъщност са готови на отстъпки при определени условия! Например, на втори декември Путин има 5 часов разговор с Уиткоф и Кушнер, на който разговор се предполага, че за кой ли път Путин е обяснил позицията на Русия по всички въпроси на преговорите, но въпреки това на 14 декември европейците и американците, заедно с украинците, се срещат, преговарят и както изглежда достигат до предложения, по които Путин е изказал определено отрицателно отношение още на 2 декември, и изглежда са изготвили нов план, този път от 20 точки, за решаване на конфликта!?
На мен ми прилича като че ли Уиткоф разглежда себе си и американците като брокери в един имотен пазарлък, където те са заинтересувани сделката да бъде извършена и те да си вземат комисионата. С други думи те (американците) не се интересуват от геополитическите интереси на участниците в преговорите и ги считат за несъществен елемент в преговорите, независимо от това какво в крайна сметка са се договорили двете страни в сделката!?
Преговорите за решаването на конфликта в Украйна имат една много странна особеност. За разлика от много важни преговори досега, които са били силно структурирани в административно отношение (всяка страна има професионален преговарящ екип и преговорен щаб: Виетнам, Хелзинки и т.п.), тези преговори от страна на САЩ се водят на практика от случайни хора: Уиткоф – приятел на Тръмп, Кушнер – зет на Тръмп, хора които нямат професионален опит в политически и междудържавни преговори. От страна на ЕС в тях участват на първо ниво ръководителите на главните европейски държави, а от страна на Украйна - президентът ѝ, често подпомаган от едни или други функционери в правителството му!? Липсата на стабилни, административно структурирани преговорни екипи позволява да се създава впечатление за любителска, непрофесионална дейност, което нищо чудно да не е грешка, а нарочна характеристика на преговорите, имаща за цел те да не завършат успешно и да не се постигне мирно разрешение на конфликта!?
Краят на Студената война бе възприет от Запада като безусловна и тотална победа на неговата идеология и икономическа система над Съветската. Всъщност това далеч не беше така. Ръководителите на СССР от края на 80-те години на миналия век разбираха, че вариантът на социализъм, който бе избран в началото на 20-ия век, не е адекватен за условията в края на века, но те се оказаха неспособни да реорганизират системата по подходящ начин (за разлика от китайските си колеги) и решиха, че Западът може да им помогне в реорганизацията, която бе равносилна на пускането на "вълците в кошарата"! В своята наивност и некомпетентност Горбачов и другите ръководители на СССР смятаха, че в основата на противостоенето между СССР и колективния запад е била преди всичко идеологията и захвърляйки социалистическата идеология те считаха, че могат да бъдат приети в "семейството на цивилизования Запад" като равноправни членове на това семейство и респективно да получат необходимата им помощ за реорганизацията на СССР!? Те не разбираха, че освен идеологията в причините за противостоенето по време на Студената война е и патологичната русофобия на колективния Запад спрямо Русия и всичко свързано с нейното съществувание през последните поне 150 години! Те приеха на юнашко доверие уверенията на западните ръководители, че НАТО няма да се придвижи на изток нито със сантиметър след обединяването на Германия, но след разпадането на СССР и икономическия разгром и разграбване на Русия, Западът начело със САЩ не виждаше никакви причини повече да се церемони с бившия си противник! Безмилостното придвижване на НАТО на изток започна през 1997 година и тъй като Руската федерация можеше само вербално да протестира, Западът ставаше все по-безцеремонен и по-арогантен в претенциите си за "демократичното право на всяка страна да избира съюзите към които да принадлежи" и пълното отрицание на принципа, утвърден в Хелзинки за "неделимата сигурност" на държавите, т.е. никоя държава не може да гарантира своята сигурност за сметка на сигурността на своите съседи!
От самото начало, като казвам от самото начало аз имам предвид още края на 90-те години на миналия век, руснаците гледат на движението на НАТО на изток, като на екзистенциална заплаха за сигурността на Русия. Тази заплаха се увеличаваше с всеки ход на движението на НАТО на изток: първото разширение на съюза през 1997 година; следващото разширение в началото на 21-ия век; обявените от агресивните сили в НАТО начело със САЩ намерения за приемане в Съюза на Украйна, Грузия и Молдова на съвещанието в Букурещ през 2008 година; цветните революции около Русия и превратът (Майданът) в Украйна през 2014 година и следващото саботиране на Минските споразумения от Запада и Украйна през 2014 и 2015 година и т.н. Всички тези ходове Русия възприемаше като неизменно агресивно настъпление към границите ѝ, което рано или късно щеше да доведе до твърд и безкомпромисен отпор на Русия. Русия недвусмислено и публично изразяваше несъгласието си с политиката на НАТО за неотклонно придвижване към границите на федерацията: речта на Путин през 2007 година на срещата в Мюнхен, телеграмата на посланика на САЩ в Москва, Бърнс: "Не означава не!" са красноречиво доказателство за опасностите, които крие политиката на НАТО за мира в Европа. Последните опити на Путин за мирно решаване на стратегическия проблем на Русия, възникнал поради агресивното настъпление на Запада на изток бяха предложените договори за мирно уреждане на отношенията между НАТО и САЩ с Русия през декември 2021 година. Те бяха отхвърлени от Запада с пълно пренебрежение, което основателно бе възприето от Русия като знак, че Западът няма намерение да се съобразява с нейните стратегически опасения и очевидно има нездрави и опасни намерения по отношение на суверенитета на Руската федерация! При това положение на Русия не ѝ оставаше нищо друго освен да се обърне към помощта на оръжията и армията, очевидно констатирайки подобно на цар Александър III, че Русия няма други съюзници освен армията и флота!
Аз изброих горните обстоятелства на противостоенето на НАТО (САЩ и Европа) срещу Руската федерация като доказателство за това, че Русия разглежда войната с Украйна като екзистенциален стратегически проблем, при решаването на който тя е изправена до стената и няма друг изход, освен да настоява докрай за своите искания, които в тяхната минимална форма бяха декларирани от Путин през юни 2024 година пред колегията на Министерството на външните работи на РФ!
От другата страна на конфликта се намира колективният Запад в лицето на НАТО (главно САЩ и ЕС) и техният злощастен съюзник Украйна, които считат, че Путин иска да възстанови Руската/Съветска империя и войната с Украйна е именно израз на тези имперски амбиции. Като доказателство те цитират изказването му, че разпадането на СССР е една от най-големите политически трагедии на 20-и век, което представлява абсолютна профанизация на това изказване! Разпадането на СССР наистина е една от големите трагедии на века, каквато трагедия би било и разпадането на Китай или на САЩ, просто защото подобни събития водят до много нещастия, загуба на богатство и кръв за народите. Доказателство за това е и разпадането на Югославия, чиито последици не са изживени и до ден днешен. Винаги е по-хуманно такива събития да се избягват, ако е възможно с подходящи реформи, но констатацията на факта за трагедията, до която доведе разпадането на СССР не означава, че някой желае възстановяването на съюза, а още по-малко, че прави активни опити за това!
САЩ, които са пълноправен и доскоро главен участник във войната, сега се опитват да играят ролята на посредник, който съчувствено изслушва всеки от участниците в сделката и предава съображенията и желанията му на противната страна разчитайки, че рано или късно участниците ще достигнат до възможната цена, сделката ще бъде сключена и брокерът ще си прибере доволен комисионата!
В исканията на Русия няма място за пазарлък: Украйна не може да бъде член на НАТО; Украйна не може да получи гаранции за сигурност от Запада; Украйна не може да разполага войски на НАТО на своята територия; Украйна не може да има армия, която да заплашва Русия. Всички тези искания на Запада Русия счита за екзистенциална заплаха и в никакъв случай няма да отстъпи от позициите си по тези въпроси! Съпротивата на Украйна, подкрепяна и насърчавана от Запада срещу сравнително либералните условия на руските предложения от март-април 2021 година досега, само укрепва у руснаците убеждението, че Западът има сериозни агресивни намерения срещу Русия и има намерение да използва Украйна за реализацията им. По тези причини позицията на Русия се втвърдява все повече и повече в тази насока. Западът надценява властта на Путин, считайки го за диктатор, когато той всъщност трябва в голяма степен да се съобразява с настроенията и желанията на руския народ, който все повече и повече разбира амбициите на Запада за разделяне на Русия и до осигуряването на лесен достъп до нейните природни богатства.
Проблемът е преди всичко на ЕС, който чувства, че всеки момент може да бъде изоставен от САЩ да се бори сам срещу Русия. САЩ са на път да изпълнят поредния си номер на измъкване от неуспешен конфликт, иницииран до голяма степен от тях. Спомнете си края на конфликтите във Виетнам, Ирак, Афганистан!? Когато те разбират, че са се натопили в блато, от което няма излизане, САЩ чисто и просто си измиват ръцете и напускат конфликта, понякога приютявайки колаборационистите от съответните държави, но понякога отказвайки се дори от този жест! Не случайно Кисинджър е казал: "Да си враг на Америка е опасно, но да си неин приятел е смъртоносно!" В края на краищата още лорд Палмерстън е казал, че: "Великите сили нямат приятели, а само интереси!" и който не помни тези мъдри мисли на двамата велики политици трябва да се сърди само на себе си!
Настоящото бюрократично и неизбрано ръководство на ЕС не може да повярва, че блатото, в което го са го вкарали страните от съюза, ще го погълне, ако не направи разумни усилия да излезе от него. Вместо това то продължава да хвърля пари в него разчитайки, че по този начин ще успее да се измъкне от това блато! Доказателство за това са последните опити за даване на заем на Украйна срещу замразените авоари на Руската централна банка при следните условия: Украйна ще изплати заема само когато Русия, по условия на мирен договор, се съгласи да изплати на Украйна репарации за понесените поради войната щети!? Като се има предвид, че победителите във войните не изплащат репарации на победените, то подобни условия правят сключването на мирен договор невъзможно, каквато изглежда е и целта на ястребите от ЕС!
Няма никакво съмнение, че конфликтът в Украйна представлява екзистенциална заплаха както за НАТО и ЕС така и за Русия, но докато за ЕС и НАТО опасността е от разпадане на наднационални образувания, обединяващи суверенни държави, които отдавна се нуждаят от реорганизация, то при Русия става въпрос за разпадането на една държава, притежаваща най-голямото количество ядрено оръжие в света! Разпадането на РФ крие далеч по-голяма опасност за света именно поради факта за наличието на ядреното оръжие, което при едно разпадане ще попадне в ръцете на твърде много "оператори"! Разпадането на ЕС и НАТО ще бъде събитие безусловно впечатляващо, но практически с несъществени последствия за света, тъй като при неговото осъществяване няма да се разпадат държави, което на примера на СССР и Югославия видяхме, че води до разруха, глад и дори кръвопролития.
Понастоящем РФ очевидно печели войната. Колкото по-дълго продължава съпротивата на Украйна, толкова по тежки ще са последствията за нейната държавност. Надеждите за чудо на фронта са толкова ирационални колкото ирационални са били надеждите на фюрера за чудо в края на Втората световна война. Европейските народи трябва да намерят сили да се отърват от русофобията, която им се набива в главите от глобалистките либерални СМД, да ликвидират НАТО като ненужна за континента организация и да реорганизират ЕС по начин, по който да гарантират приятелски икономически отношения с Русия, която няма никакви амбиции за завладяване на нови територии, а желае да има партньори, с които съвместно да разработва и използва огромните природни ресурси, с които разполага. (Забележете, че САЩ на Тръмп с всичка сила се опитват да бъдат именно съдружника на Русия в експлоатацията на нейните богатства, стараейки се да изолират Европа от подобно сътрудничество!) Русия вече контролираше държави в Източна Европа и това ѝ създаваше само главоболие, което днешните ѝ ръководители едва ли биха желали отново да си навлекат.
Днес спасението на Европа е в ръцете на народите ѝ!
По-долу препоръчвам на читателите две интересни статии съвпадащи с темата, развита в този материал:
European Russophobia and Europe’s Rejection of Peace
(Европейска русофобия и отхвърлянето на мира от Европа)
A Two-Century Failure
(Двувековен провал)
Jeffrey D. Sachs •Вторник, Декември 23, 2025 • 7,600 Думи
"Европа многократно е отхвърляла мир с Русия в моменти, когато е било възможно споразумение чрез преговори, и тези откази са се оказали дълбоко саморазрушителни. От деветнадесети век до наши дни, опасенията на Русия за сигурността ѝ са били третирани не като легитимни интереси, които да бъдат преговаряни в рамките на по-широк европейски ред, а като морални прегрешения, на които Европа трябва да се противопостави и те да бъдат ограничени или отменени. Този модел се е запазил в отношенията с коренно различни руски режими – царски, съветски и постсъветски – което предполага, че проблемът не се крие предимно в руската идеология, а в трайния отказ на Европа да признае Русия като легитимен и равноправен участник в сигурността на континента. …"
The Beginning of the End for Europe’s Old Security Order
(Началото на края на стария европейски ред за сигурност)
Towards a Geoeconomic Architecture Emerging from the Washington–Moscow Dynamic
(Към геоикономическа архитектура, възникваща от динамиката Вашингтон-Москва)
J. Ricardo Martins • Петък, Декември 26, 2025 • 1,500 Думи
"В продължение на десетилетия европейските лидери приемаха, че тяхната среда за сигурност е гарантирана чрез три стълба: американско военно превъзходство, сплотеност с НАТО и Русия, която може да бъде едновременно сдържана и маргинализирана. Войната в Украйна временно поддържаше тази илюзия. Европейският съюз интерпретира руската инвазия в Украйна като потвърждение на атлантическия ред след 1991 г., доказателство, че Европа се нуждае от повече НАТО, повече американско лидерство, повече разходи за отбрана и по-голямо идеологическо съгласуване с Вашингтон.
Трагедията на Европа не е, че е изключена от преговорите, оформящи собственото ѝ бъдеще, а че все още не осъзнава напълно дълбочината на своето изключване.
Но с навлизането на конфликта в по-късните си етапи и с появата на нова политическа динамика във Вашингтон, стана видима една по-дълбока реалност: европейската визия за сигурност не беше съобразена с дългосрочната стратегическа траектория на Америка.
Вашингтон се стреми да сдържи Китай; Европа се стреми да сдържи Русия.
Вашингтон гледаше към Индо-Тихоокеанския регион; Европа се придържаше към източната си граница. Вашингтон разглеждаше Русия като потенциален съучастник в глобалния добив на ресурси, развитието на Арктика и стратегическото балансиране; Европа продължи да представя Русия като постоянен екзистенциален враг.
Резултатът е форма на стратегическо несъответствие, като Европа все още действа в рамките на архитектура, в която Вашингтон вече напълно не вярва.
Американският завой, европейската паника
Завръщането на Доналд Тръмп на международната сцена драстично ускори това разминаване. Стратегическото преосмисляне на Русия от Тръмп като актив, а не като противник, постави Европа почти в състояние на паника. Неговата готовност да подкопае ангажиментите към НАТО, изричното му недоверие към европейските лидери и разбирането му за геополитиката като бизнес дипломация допринасят за стратегическата тревожност на Европа.
Унижението на Европа от страна на Тръмп е умишлено. Като изпраща Виткоф, съветник без дипломатически задължения, многократно в Москва, игнорирайки Киев, Тръмп сигнализира, че центърът на тежестта се е изместил. Мирният процес няма да бъде медииран чрез Брюксел, Берлин или Париж; той ще бъде медииран чрез оста Вашингтон-Москва, заобикаляйки изцяло европейските институции.
Отказът на Европа да говори с Москва се тълкува в Кремъл не като принципна съпротива, а като стратегически самосаботаж. И Вашингтон, усещайки възможността, е готов да се възползва от тази фрактура.
Както предупреждаваха много анализатори – както симпатични, така и критични – Европа открива твърде късно, че сигурността ѝ не може да бъде поддържана чрез морална реторика, санкции или превъоръжаване без индустриална основа. Европа иска да сдържи Русия, но вече няма политическите, военните или икономическите инструменти за това. …"
Дилетант
Няма коментари:
Публикуване на коментар