Новата доктрина за национална сигурност на САЩ

Тези дни бе публикувана новата доктрина за национална сигурност на САЩ. Може определено да се каже, че тя се различава от старата доктрина, приета по времето на президента Байдън, най-малкото на думи, като звучи по-критично към амбициите и възможностите на САЩ, макар че отново поставя пред страната цели, които вероятно няма да бъдат достигнати.

В началните параграфи, в които се описват целите на страната досега, звучи известна критика:

"След края на Студената война, американските външнополитически елити достигнаха до извода, че постоянното американско господство в целия свят е в най-добрия интерес на нашата страна. Но постепенно се разбра, че делата на другите държави са наша грижа, само ако техните дейности пряко застрашават нашите интереси. Нашите елити силно надцениха способността на Америка да поеме широки глобални ангажименти за вечни времена, с които американският народ не виждаше връзка с националния интерес. Те надцениха способността на Америка да финансира едновременно масивна регулаторно-административна държава за социално подпомагане, наред с масивен военен, дипломатически, разузнавателен и чуждестранен комплекс. Те направиха изключително погрешни и разрушителни залози на глобализма и така наречената „свободна търговия“, които изтощиха средната класа и индустриалната база, от която зависи американското икономическо и военно превъзходство. Те позволиха на съюзници и партньори да прехвърлят разходите за своята отбрана върху американския народ, а понякога и да ни въвличат в конфликти и противоречия, централни за техните интереси, но периферни или неподходящи за нашите собствени интереси. Те обвързаха американската политика с мрежа от международни институции, някои от които са водени от откровен антиамериканизъм, а много от тях - от транснационализъм, който изрично се стреми да разруши суверенитета на отделните държави. В обобщение, нашите елити не само преследваха фундаментално нежелана и невъзможна цел, но и по този начин подкопаха самите средства, необходими за постигането на тази цел: характера на нашата нация, върху който се гради нейната сила, богатство и благоденствие."

По-нататък следва кратко възхваляване на политиката на президента Тръмп през неговия първи мандат:

"Нищо от това не беше неизбежно. Първата администрация на президента Тръмп доказа, че с правилното ръководство, което прави правилните избори, всичко горепосочено можеше – и трябваше – да бъде избегнато, а много друго – постигнато. Той и екипът му успешно мобилизираха големите силни страни на Америка, за да коригират курса и да започнат да въвеждат нова златна ера за нашата страна. Да продължат Съединените щати по този път е основната цел на втората администрация на президента Тръмп и на този документ. Въпросите пред нас сега са: 1) Какво трябва да искат Съединените щати? 2) Какви са наличните ни средства, за да го постигнем? и 3) Как можем да свържем целите и средствата в жизнеспособна стратегия за национална сигурност."

Бедата е в това, че дейността на първата администрация на Тръмп бе провалена от усилията на неоконсерваторите и либералите-глобалисти, които обвиниха Тръмп, че едва ли не е агент на Путин, че е спечелил изборите само благодарение на намесата на Русия в изборите с цел тяхната фалшификация и че на Тръмп предстои да се издължи на Путин за оказаната помощ! Това, заедно с неспособността на Тръмп да си подбере подходящ управленчески екип, който да желае и да може да проведе политиката на президента на практика, доведе до провала на тази политика и до безбройните съдебни посегателства върху дейността на Тръмп като президент по време на мандата му.

За съжаление, макар че Тръмп проявява далеч по добра организираност при изграждането на новата си администрация, влиянието на неоконсерваторите и имперските глобалисти продължава да бъде все така силно, както и по времето на първия мандат на Тръмп.

Безусловно целите на администрацията за световна доминация са далеч по-скромни и в по-пълно съответствие с възможностите на страната, но тя все още си поставя задачи, които вероятно ще се окажат непосилни за изпълнение.

Взривът от митнически тарифи, с които се характеризираше началото на администрацията, безусловно се уталожи, но това не се случи преди да бъдат нанесени очевидни политически и икономически вреди на страната. непоследователността в поведението на самия Тръмп, който, както изглежда, си променя мнението по различни важни международни въпроси в зависимост от това кой от неговите сътрудници последен е говорил с него, в никакъв случай не влияе положително на отношението към надеждността на САЩ като политически и икономически партньор. Администрацията и президента все още се държат така, като че ли се ръководят от старите инструкции за световна доминация, а не от новите, по-умерени разбирания за новата роля на САЩ в света.

Ако се абстрахираме от многословието и високопарните фрази, документът поставя доста конкретни задачи пред новата американска администрация.

Във вътрешнополитически аспект особено внимание се отделя на безумната имиграционна политика на предишните администрации. Доста грубо и безпардонно, понякога с явни нарушения на съществуващите либерални имиграционни закони, незаконните имигранти, които наброяват милиони, се експулсират от страната. Това неизбежно предизвиква стрес в обществото и открито недоволство на много места от страна на либералните прослойки на населението. Всред младежта като че ли се забелязва нарастване на антисемитизма в отговор на впечатлението, че израелското лоби играе непомерно голяма роля в политическия живот на страната, подчинявайки нейните ресурси в услуга на Израел в неговата безмилостна борба с палестинското население, която все повече и повече се схваща като геноцид спрямо палестинския народ. Грубото потискане от страна на администрацията на Тръмп на мирните протести в кампусите на много университети в защита на борбата на палестинците от Газа, доведе до реакция на студентската младеж резултатите, които тепърва ще играят роля в политическия живот на Америка.

В икономическо отношение митническата война, която администрацията на Тръмп започна срещу света, засега не дава очакваните плодове, а като че ли предизвиква началото на рецесия. Броят на новите работни места в икономиката драстично намаля, а дори по оценките на някои икономисти е вече в отрицателната част на спектъра. Желаната реиндустриализация не се проявява, а индустриалното производство продължава бавно да намалява. Безогледните мита оскъпяват редица местни производства и фирмите намаляват производството си или фалират. Балонът на "Изкуствения интелект" все повече и повече започва да прилича именно на балон, такива екзалтации често приключват лошо, а понякога дори трагично.

В областта на външната политика администрацията на Тръмп си поставя по-скромни задачи, отколкото миналите администрации, но аз се опасявам, че те все още са прекалено амбициозни.

Тръмп обявява ново издание на "Доктрината Монро", като обявява Латинска Америка за изключителна зона на влияние на САЩ. Опасявам се обаче, че както и с митата, така и с доктрината, пренасянето на политики, възникнали преди столетия, в днешни дни няма да доведе до нищо добро.

Доктрината Монро, при нейното дефиниране, е имала реципрочен характер. Америка се е задължавала да не се меси в работите на европейските държави, а в отговор на това европейските държави са били длъжни да не се месят в работите на държавите на американския континент. По онова време САЩ са се стремели да се ръководят от идеите на доктрината, но не винаги са притежавали военния потенциал, необходим за това. По-късно, в началото на 20-ия век, Теодор Рузвелт отново възкресява доктрината Монро, но този път в нейния ново-имперски характер, който обявява, че САЩ имат право на неразделно господство на континента!

Опитът да се възкреси именно тази версия на доктрината вероятно ще се провали, като се имат предвид съвременните икономически и политически разпределения на силите в света. В момента САЩ се опитват да демонстрират правата си по доктрината Монро по отношение на Венецуела, но там вече Китай и Русия са инвестирали милиарди, а страната с нищо не заплашва сигурността на САЩ, поради което се създава впечатлението, че амбициите на САЩ са породени не от заплаха за националната им сигурност, а от природните богатства на Венецуела, която е на първо място в света по запаси от нефт!

Възможността за ново активиране на доктрината Монро е несъстоятелна и поради факта, че Бразилия, която играе важна роля на континента, едва ли ще се съгласи САЩ да се проявяват както си пожелаят без съобразяване с нормите на международното право! Разбира се, в светлината на новите геополитически тенденции за разпределяне на света на сфери на влияние на великите сили, САЩ имат право да предявят претенции за национална сигурност в района на Америките, но това не означава, че те имат право да наложат вето на икономическите отношения на страните в района с други страни от света.

Повече от десетилетие САЩ обявяват намерението си да се "закопчаят" по-сериозно към Източна Азия, като обявяват господството на САЩ в този район на света за жизнено важна цел! По чисто хегемонистични причини САЩ гледат на района като на свое наследствено, предначертано от Бога право, което кой знае защо им принадлежи в по-голяма степен, отколкото на Китай или на която и да е друга страна в района.

Намерението им да защитават независимостта на Тайван няма нищо общо с правото на народа на Тайван на самоопределение, а е свързано преди всичко с факта, че Тайван има стратегическо значение за контрола над Китай, който по принцип е невъзможен без контрол над острова, тъй като Тайван представлява за САЩ непотопяем самолетоносач, ограничаващ амбициите на Китай в района. Бедата е в това, че по чисто логистични причини САЩ не са в състояние реално да попречат на Китай да завладее Тайван и само разумът и умереността на китайското ръководство възпрепятства обединяването на Китай с Тайван, което би могло да доведе до "смъртта на кокошката, която снася на света златни яйца" (микроелектронната промишленост на Тайван)! Опитите на САЩ да извадят Тайван от привилегированото му положение на център за производство на най-модерните интегрални схеми в света може да "убие кокошката" и да направи завладяването на острова от Китай безболезнено за световната икономика!

Особено "лошо" се отнася "Стратегията за национална сигурност на САЩ" към Европа и Европейския съюз.

Новият политически документ на Белия дом формализира дългогодишното презрение на президента Тръмп към европейските лидери. Той ясно показва, че според администрацията на Тръмп континентът сега се намира на стратегически кръстопът. В него Европейският съюз се обвинява в задушаване на „политическата свобода“, предупреждава се, че някои членове на НАТО рискуват да станат „мнозинство неевропейци“ и се казва, че САЩ трябва да се обединят с „патриотичните европейски партии“ – код за крайно десните движения в Европа.

Администрацията на Тръмп заявява, че Европа е изправена пред „силната перспектива за цивилизационно заличаване“ и обещава, че Съединените щати ще подкрепят съмишленици „патриотични“ партии на целия континент, за да предотвратят бъдеще, в което „някои членове на НАТО ще станат в мнозинството си неевропейски“.

Обяснението защо това е легитимен проблем за сигурността на САЩ е следното:

"Когато демографията на вашите главни съюзници напълно се върне към хора със съмнителна лоялност към самите архитектури за сигурност, които са в основата на вашия ключов съюз - е, това се превръща в доста осезаем проблем." Тази теза се развива в следните пасажи на новата "национална стратегия за сигурност на САЩ":

• Страница 25: "По-големите проблеми, пред които е изправена Европа, включват дейности на Европейския съюз и други транснационални организации, които подкопават политическата свобода и суверенитет, миграционните политики, които трансформират континента и създават конфликти, цензурата на свободата на словото и потискането на политическата опозиция, срива на раждаемостта и загубата на национална идентичност и самочувствие. Ако настоящите тенденции продължат, континентът ще бъде неузнаваем след 20 години или по-малко. Като такива, далеч не е очевидно дали някои европейски страни ще имат достатъчно силни икономики и армии, за да останат надеждни съюзници."

• Страница 27: "В дългосрочен план е повече от правдоподобно, че най-късно до няколко десетилетия някои членове на НАТО ще станат мнозинство неевропейски като такива, остава открит въпросът дали те ще гледат на мястото си в света или на съюза си със Съединените щати по същия начин като тези, които са подписали хартата на НАТО."

Според американската информационна платформа "Defense one" освен публикувания "National Security Strategy (NSS) Review" документ, съществува и друг NSS, който е секретен и не е публикуван. В него се отива доста по-далеч в плановете за "разделяне на света на сфери на влияние", като се предлага конституирането на борд от 5 велики сили: САЩ, Китай, Русия, Япония и Индия", в който САЩ да бъде председател на борда.

Във връзка с горната публикация искам да направя следните забележки:

Първо, изглежда САЩ се ориентират към разделяне на света на сфери на влияние и предлагат механизъм за регулиране на възможни конфликти, възникващи при подобна организация.

Второ, три от страните в борда са членове на БРИКС, което изглежда цели да парира развитието на тази организация към създаването на по-сериозни механизми за влияние. Отсъствието в борда на Бразилия е понятно, тъй като тя принадлежи към желаната за САЩ сфера на влияние, а Южна Африка очевидно е извън ранга на предложените за членове държави, както в икономическо, така и във военно отношение.

Трето, в борда липсва и каквато и да е следа от ЕС и европейските държави, две от които са даже членки на Съвета за сигурност на ООН!

Разбира се администрацията на Тръмп отрича наличието на какъвто и да е секретен документ от типа на новата NSS и остава на бъдещето да разберем къде и каква е истината.

Дилетант