четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Каква е истинската роля на САЩ в Сирия?

В този блог доста често се отплесвам да пиша надълго и нашироко за Сирия и ситуацията там, както и за общото политическо положение в Близкия изток. Често обвинявам САЩ в неособено хуманитарна роля в конфликтите в района, като обикновено се стремя да посочвам материали, които дават фактическата основа на моите твърдения. В този аспект преди няколко дена ми попадна една интересна статия:

"How the US Armed-up Syrian Jihadists" - By Alastair Crooke
http://www.informationclearinghouse.info/article45580.htm

съдържанието на която се опитвам да представя в този блог във възможно най-точно съответствие с оригинала, доколкото ми позволяват моите преводачески възможности.

Както знаем, Западът, особено след откритата намеса на Русия в конфликта в Сирия, обвинява Путин за кървавата каша в Сирия, но бившият британски дипломат Alastair Crooke пише в цитираната статия за това, как САЩ въоръжават сирийските джихадисти. Той се позовава на думите на членове на американските части за специални операции, които отблизо наблюдават резултатите от хаотичната политика на американското правителство, което въоръжава Ал-Кайда и Ислямската държава в борбата им срещу сирийското правителство. В резултат на това Сирия е разкъсвана на части, милиони сирийци са принудени да емигрират в съседните страни и дори в Европа, а стотици хиляди са убити и осакатени.

Според думите на Джак Мърфи, бивш член на специалните части на американските въоръжени сили в Сирия, "Никой на терена не вярва повече в тази мисия, имаща за цел да въоръжи и обучи сирийските бунтовници". "Момчетата знаят, че тренираме следващата генерация джихадисти и затова саботират политиката като казват: 'fuck it, на кой му пука'. Ние не искаме да сме отговорни за следващото поколение бойци на Нусра, които ще казват, че са обучени от американците!", добавя Джак Мърфи.

В подробен отчет: "US Special Forces Sabotage White House Policy gone Disastrously Wrong with Covert Ops in Syria", Джак Мърфи, сам бивш член на "Зелените барети", си спомня как офицер от ЦРУ му е казал, че "Програмата за подмолната операция в Сирия е чедо на директора на ЦРУ Джон Бренан ... Бренан е човекът вдъхнал живот на 'Syrian Task Force' ... Джон Бренан обича този 'bullshit' с промяната на режимите!”

Мърфи пише как според едно "Разпореждане на президента" специалните части въоръжават и обучават сирийски бойци за борба срещу ислямската държава, а по друго "Разпореждане на президента" ЦРУ, обладано от манията за сваляне на Асад, провежда отделна паралелна програма за въоръжаване и обучение на сирийци с цел промяна на режима в Сирия.

Отчетът на Мърфи ясно сочи, че ЦРУ се отнася с отвращение към борбата с ИДИЛ, макар че това отношение се е променило донякъде след обезглавяването на американския журналист James Foley през 2014 година. ЦРУ не желае да се намесва в операциите срещу ИДИЛ, ориентирайки се изцяло към борбата за сваляне на режима на Асад. По тази причина тежестта на борбата срещу ИДИЛ изцяло пада върху Пета група на специалните сили, базирана в Йордания и Турция и действаща според правилата за "военна дейност", а не под особено благоприятните правила на "Title 50" за подмолна дейност, на които се базират операциите на ЦРУ.

"Неразказаната история", пише Мърфи, е историята на злоупотреби и бюрократични междуособици, които водят до продължаването на сирийския конфликт.

Според Мърфи обаче, най-важното не са междуособиците, злоупотребите и разхищенията, които характеризират неговия отчет, нито дори противоречивите цели на американската намеса в Сирия, а нежеланието на Секретаря на отбраната Картър и Директорът на ЦРУ Бренен да изпълняват решенията на президента във връзка с примирието, постигнато с Руската федерация в Сирия.

Историята е далеч по-грозна, отколкото следва от заглавието на отчета на Мърфи. Тя лежи в основата на кашата, която представляват отношенията между САЩ и Русия и колапсът на примирието в Сирия.

Свободната сирийска армия (ССА), така наречените "умерени сили" сред бунтовниците, бидейки противници на Асад, са на пръв поглед идеалният сътрудник на седмия етаж в Ленгли, на който се намира кабинетът на Бренен и неговите съмишленици, чиято основна цел в Сирия е свалянето на режима на Асад.

На практика обаче, според Мърфи, ССА са напълно неразличими от силите на Ал-Нусра, защото те са всъщност една и съща организация. Още през 2013 година частите на ССА се присъединяваха масово към Ал-Нусра, запазвайки само външни знаци на отличие с цел да демонстрират секуларизъм и по този начин да си запазят достъпа до оръжието и обучението предоставяни им от ЦРУ и саудитските разузнавателни служби.

Фактът, че ССА просто служат като конвейер за предаване на оръжието, предоставяно им от ЦРУ и Саудитските служби на Ал-Нусра изобщо не трябва да буди изненада, защото процедурите на "проверка" на членовете на ССА се базират на остарели и непълни бази данни, в които проследяването на историята на отделните бойци се извършва по техните имена, записани в далечното минало от Центъра за контратероризъм (ЦКТ)

Положението не е по-розово, според Мърфи, и при Петата група на специалните сили, базирани в Турция, където проверката на бойците също се базира на информацията от стара база данни и интервю с отделните бойци. Бунтовниците знаят много добре как да се продават на американците и макар че понякога се издънват, като правило почти всички успешно преминават проверките. Един от бунтовниците даже изразил недоумение защо американците не харесват Ал-Кайда, когато много от неговите колеги са привърженици на Ал-Нусра и ИДИЛ!?

Според един колега на Мърфи от Зелените барети някои от умерените бунтовници изобщо не стават за бойци, защото са страхливци. Според този колега така наречените умерени бунтовници често изобщо не стават за нищо!

В допълнение, според Мърфи, десетки камиони с оръжие стоят неизползвани в Турция поради неяснота затова, под чие командване са те – на ЦРУ или на Специалните части!? Подобно е положението и при обучението на бунтовниците. То ту започва, ту спира, ту трябва да се обучават всички, ту трябва да се обучават само старшите ръководители на ССА. Причината за всичко това е липсата на увереност и стратегия в Белия дом за целите на войната в Сирия и подозренията, че ССА си сътрудничи тясно с Ал-Нусра и се явява неин филиал!

Според Мърфи, докато "играта" продължава, Зелените барети се деморализират. Често облечени за камуфлаж в турски униформи, те седят, пият чай и наблюдават как турците подготвят бъдещите терористи.

Според Мърфи и негови колеги от Зелените барети, които тренират бунтовниците в Сирия, около 95% от тях са или сътрудници на терористични организации, или техни симпатизанти! Те твърдят, че нямат нищо против Ал-Кайда и ИДИЛ, но са против кюрдите и силите на сирийското правителство!

"Погребано" в текста е следното заключение: "Когато сегашната борба срещу ИДИЛ свърши, частите на ССА, обучавани от ЦРУ, ще се превърнат в Ал-Нусра и ще започнат борба срещу правителството на Асад, а частите на ССА, обучавани от Зелените барети, ще станат съюзници на правителството на Асад. Тогава ще започне истинската борба между тези две групи бунтовници!"

В това заключение е цялата поука, че американците са създали чудовище, което не могат да контролират, но някак си си мислят, че по вълшебен начин ще могат да обуздаят.

Професор Майкъл Бренер, говорейки пред конференция на висшите нива на секретните и разузнавателни служби на САЩ в Тексас миналата седмица, е формулирал по следния начин целите на САЩ в Сирия:
  • ликвидиране на влиянието на Русия в Сирия;
  • сваляне на Асад;
  • маргинализиране на влиянието на Иран, чрез разбиване на "шиитския полумесец";
  • създаване на някакво сунитско ентити (англ. entity – обект, единица) в Амбар (Ирак) и Източна Сирия. На въпроса: "Как ще се контролира Ал-Нусра в това ентити?" Отговорът на професора е ...: "Надяваме се, че по някакъв начин турците ще успеят да "опитомят" Ал-Нусра!?!"
  • изтощаване и фрагментиране на ИДИЛ. Успех в това начинание може да прикрие неуспех във всичките изброени по-горе направления.
Джак Мърфи обяснява например защо "чудовището" Ал-Нусра не може да бъде контролирано? През декември 2014 година тя е ликвидирала и изтласкала от редица бази в Идлид, използвайки получени от ССА от американците TOW ракети, друга антиправителствена организация, подкрепяна от ЦРУ и наречена Сирийски революционен фронт. Днес Идлид е по същество халифат на Ал-Нусра.

Фактът, че Ал-Нусра си е присвоила TOW ракетите на Сирийския революционен фронт, не удивлява никого, но че TOW ракетите, поверени на ССА, са попаднали в ръцете на Ал-Нусра е още по-малко изненадващо, като се има предвид вътрешната динамика на сирийския конфликт, т. е. "междуособната война" между различните фракции на американските сили, участващи в конфликта в Сирия, чиито сътрудници просто саботират един на друг дейността по подготовката на "демократичните, секуларни сили на сирийската опозиция", разбирайки, че те не са нищо друго освен настоящи или бъдещи членове на Ал-Нусра.

Неизбежно възниква въпросът как могат да бъдат разделени "умерените сили на сирийската съпротива" от Ал-Нусра, както се изисква от споразуменията за прекратяване на огъня от февруари и септември 2016 година? Цялото изложение на Мърфи показва, че "умерените" бунтовници и Ал-Нусра са всъщност една и съща организация, което прави тяхното разграничаване невъзможно!

Руснаците са прави, че Департаментът по отбраната и ЦРУ никога не са имали намерение да спазват споразуменията за прекратяване на огъня, защото за тях е абсолютно невъзможно да разделят "умерените" бунтовници от Ал-Нусра. Руснаците също са прави като твърдят, че именно по тази причина САЩ не могат да се борят за ликвидирането на Ал-Нусра, както се изисква от резолюция 2268 на Съвета за сигурност от 2016 година.

Тогава как администрацията на президента се озова в тази "лява ръка, дясна ръка" каша, при която от една страна Обама оторизира споразумение с руснаците за прекратяване на огъня, а в същото време Секретарят по отбраната отказва да изпълнява това споразумение? В отчета на Мърфи се намеква, че причината за тази неувереност на администрацията се крие в информацията, достигнала до президента, че различните бунтовнически групи, подкрепяни от САЩ са или подорганизации на Ал-Нусра, или организации, идеологически и тактически обединени с Ал-Нусра.

От казаното дотук излиза, че Белият дом е получил само намеци за джихадисткото чудовище, възникнало в Сирия, което буди удивление, като се има предвид, че това е факт, широко известен на американците, обучаващи сирийските бунтовници в Сирия. Наистина ли е така и наистина ли Обама е вярвал, че "умерените" бунтовници могат да бъдат разделени от джихадистите на Ал-Нусра, или се е оставил някой да го убеди, че това е така, за да даде време на ЦРУ да реорганизира джихадистите и да им попълни запасите от оръжие и амуниции? (Според IHS Janes, по време на примирието през февруари 2016 година ЦРУ е доставило на поддържаните от него джихадисти около 3000 тона оръжие и боеприпаси.)

Подкрепа на идеята, че Обама не е бил напълно в течение с реалността в Сирия, дават Yochi Dreazen и Sean Naylor (Foreign Policy’s senior staff writer on counter-terrorism and intelligence), който отбеляза през май 2015 година, че сам Обама е критикувал в края на 2014 година ЦРУ и останалите разузнавателни организации на САЩ, че са подценили хаоса, който може да възникне в Сирия и да помогне за появата на Ислямската държава.

В същата статия Naylor рисува влиянието на випускниците на елитните университети от Източното крайбрежие над разузнавателната общност, сътрудниците на Белия дом и в Конгреса на САЩ. Naylor илюстрира привилегированата позиция на ЦРУ всред истаблишмънта, цитирайки Hank Crumpton, който има дълга кариера в ЦРУ, преди да стане координатор на контратерористичната дейност в Държавния департамент, който казва, че: "В далечната 1998 година, Тенет (тогавашен шеф на ЦРУ) обяви война на Ал-Кайда, а не директорът на ФБР или Секретарят на отбраната на САЩ."

Всъщност, дори самият Обама е казал, че ЦРУ обикновено получава каквото иска! Може би това са: демонизацията на Путин и покрай него и оплюването на Тръмп, джихадисткото чудовище – прекалено силно, за да бъде унищожено, и достатъчно слабо, за да успее, предназначено да "увисне на вратовете" на Путин и Иран и да пречупи гръбнака на Европейския съюз с вълната от мигранти!?

След изложеното дотук не ни остава нищо друго освен да възкликнем: "Бедна Сирия!"

Забележка. Читателите, които имат желание, могат да проследят оригинала на статията на Алистер Крук, защото в нея има много линкове към материали, посветени на разглежданите разкрития.

Българите обикновено са под впечатлението, че некадърността и неразборията са типични качества и състояние само на българската действителност! Надявам се, че информацията в предложената публикация ще ги убеди, че това далеч не е така. Бедата е, че от некадърността и неразборията в политическите кръгове и от целите на "най-великата, най-хуманна и най-мощна държава на всички времена" страдат държави и народи по една или друга причина, попаднали в полето на нейните политически и икономически интереси и амбиции за безразделно световно господство!

Дилетант

Няма коментари:

Публикуване на коментар