Годечки хумористични истории (продължение)

Петрушин Христов

Петрушин Христов е легендарна фигура в Годеч. По време на социализма той е бил или председател на градския народен съвет, или секретар на Партията, или председател на ТКЗС‑то. За него има много истории, тъй като се отличавал с особена колоритност при изява на мислите си.

---

Изпратил Петрушин Панчо шофьора до София да докара един овен за разплод.

Когато Панчо се върнал, той се явил при Петрушин и рапортувал:

- Другарю преседател, докарах овъна, но има един проблъм!

- Какъв проблъм бе, Панчо? - попитал Петрушин.

- Овънът е кьорав с едното око! - заявил бодро Панчо.

- Де бре Панчо, да не сме го узеле за писар! узеле сме го за ебъц! За тая работа и едно око стига! - отговорил мъдро Петрушин.

---

Обаждат се на Петрушин по телефона от овчарника.

- Другарю преседател, овцата умре!

- Как така умре бе? - попитал Петрушин с изненада.

- Така: леже наземи, изпруже ноге, рече "ме" и умре! - отговорили от другата страна на жицата.

- Ами кво стана с кожуту? - попитал Петрушин.

- Епа она си умре с кожуту! - отговорили от овчарника.

---

В окръжния народен съвет в София се разчуло, че Петрушин много псува. Обадили му се по телефона и казали:

- Другарю Христов, съобщиха ни някои другарки, че много псувате! Молим ви да се въздържате особено пред жените!

- Коя ви е казала бе да ѝ е**а майката? Как не я е срам да ме клевети? - възмутил се Петрушин.

---

Един ден, вече след "избухването на демокрацията", Петрушин си карал Балканчето и пресякал на едно кръстовище в Годеч точно пред една кола. Изплашеният шофьор едва успял да спре и разтреперан излязъл от колата.

- Ама, другарю Христов, моята улица е с предимство и трябваше да ме изчакате, защото аз имам предимство! - избърборил изплашеният шофьор.

- Кой бе, ти ли си с предимство? Тия улици всичките я съм ги правил! - развикал се Петрушин.

Истината е, че улиците до преди две-три години си бяха с асфалта, положен по времето на Петрушин. Напукан изровен и на места с големи дупки, но от времето на управлението му, повече от тридесет години демократичните началници не се сетиха да ги пооправят! Слава Богу, през последните една-две години, когато положението стана съвсем нетърпимо, управниците от ГЕРБ намериха време и пари да започнат така нужните ремонти!

Разказвач