На поклонение в "поднебесната"

През май се случиха две събития, които разбуниха световните "Средства за масова дезинформация" (СМД) и предизвикаха бурни коментари, доказващи най-различни, често противоречиви, твърдения.

Първо се състоя отдавна желаното от президента на САЩ Тръмп посещение в Китай, а по-малко от седмица след това в Китай се появи и президента Путин в отдавна планирано посещение.

Тръмп трябваше да посети Китай през април, но "светкавичната война" на САЩ и Израел срещу Иран се оказа основно светкавици без сериозни физически ефекти, поради което радетелите за демокрация САЩ и Израел не можаха óвреме да победят Иран. По тази причина посещението трябваше да се отложи за по-късно, по идея – след победата, но тъй като тя не се появи на хоризонта и това някак започна да прави неприятно впечатление, Тръмп все пак реши да се представи пред височайшия взор на президента Си и без победа!

По-долу ви представям в превод от английски коментара на Лари Джонсън за посещението на президента Тръмп в Китай:

Trump’s Failed Mission to China (Провалената мисия на Тръмп в Китай) Larry C. Johnson • Friday, May 15, 2026 • 1,500 Words 

https://www.unz.com/article/trumps-failed-mission-to-china/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Пекинският цирк приключи и разговорите на Доналд Тръмп със Си Дзинпин не доведоха до нищо повече от приятни фотосесии и известна демонстративна дипломация без съществени постижения.

В края на двудневните срещи на Тръмп със Си Дзинпин нямаше окончателно комюнике. Вместо това ни остава да разчитаме на изявленията на всяко от правителствата. Когато анализирате двете изявления, те се различават значително, а пропуските са толкова информативни, колкото и припокриванията. Когато сравните това, което всяка страна твърди, че е било обсъдено, можете да видите какво всъщност се е случило на срещата на върха.

Разминаването между двете изявления е силно и стратегически умишлено. Ето точно описание на това, което Белият дом е подчертал, а китайското външно министерство е пропуснало изцяло или е споменало само в най-неясни термини:

• Войната в Иран и ядрените оръжия, пропуснати от Китай: това е най-значимият пропуск.

В изявлението на Белия дом се посочва изрично:

Двете страни се съгласиха, че Ормузкият проток трябва да остане отворен, за да се поддържа свободният поток на енергия. Президентът Си също така ясно заяви, че Китай се противопоставя на милитаризацията на пролива и на всякакви опити за начисляване на такса за неговото използване и изрази интерес към закупуване на повече американски петрол, за да намали зависимостта на Китай от пролива в бъдеще. И двете страни се съгласиха, че Иран никога не бива да притежава ядрено оръжие. (PBS)

Китайското съобщение, за разлика от това, само казваше, че „двете страни са обсъдили конфликта в Близкия изток“, без да предоставя допълнителни подробности – без споменаване на пролива, без споменаване на такси, без споменаване на ядрената програма на Иран и без признаване на каквато и да е съгласувана позиция по който и да е от тези въпроси. (YouTube)

Тази разлика е огромна. Белият дом твърди, че Китай се е съгласил, че Иран никога не бива да притежава ядрено оръжие и се е противопоставил на режима на таксуване на Иран за преминаване на кораби през Ормузкия проток. Белият дом представя това като значителни китайски отстъпки, които Пекин очевидно не е искал публично да му бъдат приписани. Според надежден източник с достъп обаче Си твърдо е отхвърлил искането на Тръмп Китай да окаже натиск върху Иран и да помогне за отварянето на Ормузкия проток.

• Фентанил — пропуснато от Китай:

В доклада на Белия дом се отбелязва изрично, че двете страни са обсъдили „справяне с потоците от прекурсори на фентанил към Съединените щати“ — дългогодишно искане на САЩ Китай да намали потока от химически прекурсори, използвани за производството на фентанил. В китайския доклад изобщо не се споменава фентанил, което е в съответствие с дългогодишната позиция на Пекин, че вече е направил достатъчно по въпроса и се съпротивлява да го разглежда като двустранен проблем. (Como News)

• Покупки на селскостопански продукти — пропуснато от Китай:

Белият дом отбеляза, че двамата президенти са обсъдили „увеличаване на китайските покупки на американски селскостопански продукти“. В доклада на Китай се говори само общо за „взаимноизгодната“ търговия и не се поема конкретен ангажимент за покупки на селскостопански продукти. (YouTube)

• Достъп до пазара за американския бизнес — формулиран по много различен начин.

Белият дом описа срещата като съсредоточена върху „разширяване на достъпа до китайския пазар за американския бизнес и увеличаване на китайските инвестиции в американските индустрии“.

Китайската страна формулира това по съвсем различен начин — Китай „отвори отново вратата си“ при свои собствени условия, а не като отговор на исканията на САЩ за достъп до пазара му.

• Бизнес делегацията — третирана асиметрично.

Белият дом отбеляза, че „лидери от много от най-големите компании в Съединените щати са се присъединили към част от срещата“, третирайки я като съществен търговски ангажимент. В китайското съобщение се споменава, че Тръмп „е помолил всеки от бизнес лидерите, пътуващи с него, да се представи на президента Си“ – като го представи като учтиво представяне, а не като съществена бизнес дискусия. (YouTube)

• Тайван – проблемът с огледалния образ:

Най-показателната асиметрия е в обратната посока по отношение на Тайван. В съобщението на Белия дом изобщо не се споменава Тайван, докато Китай съсредоточи цялото си съобщение върху предупреждението на Си за Тайван. Тръмп отказа да отговори на въпрос на репортер, дали той и Си изобщо са обсъждали Тайван. Рубио каза пред NBC News, че САЩ „не искат помощ от Китай с Иран“ – коментар, който имплицитно отхвърля това, което съобщението на Белия дом сякаш предполага за китайското сътрудничество. (The National DeskBreitbart)

В крайна сметка и двете страни публикуваха изявления, в които подробно се описва какво са обсъждали Тръмп и Си, но те се припокриват само в ограничени области. Изявленията се различават най-рязко по отношение на Иран — където САЩ твърдят, че са постигнали специфични китайски ангажименти, които Китай отказа да признае — и по отношение на Тайван, където Китай отправи изрични предупреждения, които САЩ отказаха дори да споменат. (NPR) ..."

В статията си Джонсън отделя малко повече внимание на Тайван, тъй като Си имаше специално изказване по въпроса, което е важно да се има предвид:

"... Тайван — най-острият език в дискусията Си беше недвусмислен: „Въпросът за Тайван е най-важният проблем в отношенията между Китай и САЩ. Ако се третира правилно, двустранните отношения ще се радват на цялостна стабилност. В противен случай двете страни ще имат сблъсъци и дори конфликти, което ще постави цялата връзка в голяма опасност. „Независимостта на Тайван“ и мирът през пролива са несъвместими като огън и вода. Опазването на мира и стабилността в Тайванския проток е най-големият общ знаменател между Китай и САЩ. Американската страна трябва да проявява допълнителна предпазливост при разглеждането на тайванския въпрос..."

Наистина изказването на Си по въпроса за Тайван беше много остро и имаше характер на предупреждение към САЩ да не подклаждат в населението на острова идеи за независимост и самоопределение.

По отношение на конфликта в Персийския залив Китай според САЩ е обещал да не снабдява Иран с оръжие, но по този въпрос в китайските документи не се казва нищо! От различни източници Лари Джонсън достига до следните изводи:

"... Настоящите усилия са насочени към убеждаване на Саудитска Арабия и Катар да прекъснат военните си връзки със САЩ и да сключат стратегическо споразумение с Иран, гарантирано от Русия и Китай. Ако Саудитска Арабия и Катар продължат да забраняват на САЩ да използват базите и въздушното си пространство за нова серия атаки срещу Иран, САЩ може да бъдат принудени да отменят планираните удари. …"

След завръщането на Тръмп от Китай, над Иран трябваше да се "разрази поредната буря", но се оказа, че президентът отново обяви продължение на примирието!?

Твърди се, че основната причина са саудитците, които са обявили, че САЩ не могат да използват военновъздушните бази "Принц Сауд" и "Принц Фахт". От тези бази излитат самолетите танкери, които зареждат американските и израелските самолети, летящи към Иран, за ракетни атаки и завръщащи се след тези атаки. Освен това саудитците са отказали на американците и израелците изобщо достъп до въздушното си пространство. Причините за това са две:

Първо, Иран е обещал, че всяка страна, която сътрудничи на САЩ и Израел при следващите атаки, ще бъде бомбардирана от иранските дронове и ракети: енергийни източници, обекти на нефтената и газовата промишленост, десоленизационни инсталации и т. н., което при започналите горещини ще има трагични последици за населението в района.

Второ, във втората половина на месец май трябва да се състои ежегодния Хадж, за който в Саудитска Арабия са дошли 3.5 милиона поклонници! Допускането на бомбардировки по това време неизбежно ще разруши облика на Саудитска Арабия като пазител на ислямските свети места и религиозните традиции.

Що се отнася до проблема с презареждането на самолетите, то той се състои в следното: американските самолети излитат от база в Йордания, от която за да стигнат до позиции, подходящи за обстрел на Иран с ракети, и за да се върнат, са им необходими 2 зареждания във въздуха, което може да става само от базите в Саудитска Арабия! Безапелационните заявления на Иран, че всяка страна в района, която съдейства на военните действия на САЩ и Израел ще бъде жестоко наказана, очевидно оказват сериозно влияние на Саудитска Арабия, Катар и Кувейт, които открито започват да флиртуват с Иран и пакистанските медиатори за създаването на нова стратегическа структура на безопасността в района, може би с гаранциите на Китай и Русия. Само ОАЕ все още продължават да се мусят, но горчивата истина е, че Иран държи всички карти, както обича да се изразява президентът Тръмп, и вероятно и ОАЕ ще трябва да се присъединят към подготвяния "нов стратегически ред" в района!

Искам да обърна внимание и върху три теми, с които Тръмп често спекулира:

Първо, в описаната по-горе декларация за преговорите се твърди, че САЩ са предложили на Китай да го снабдяват с петрол вместо петрола, който той получава от Иран. Тръмп обича да парадира, че САЩ са "голям износител на петрол", но в случая има един нюанс, както руснаците обичат да се изразяват. САЩ добиват петрол, който изнасят, защото те не могат да го използват в индустрията си. Това е петролът получаван чрез фракинг, който е "лек", т. е. не съдържа тежки фракции, което ограничава приложението му. Американските рафинерии са пригодени за "тежък" петрол, поради което САЩ имат такива мераци към венецуелския петрол. Така че американците изнасят петрол, основно защото той не им е нужен, а внасят "тежък" петрол от Венецуела и Канада.

Второ има нюанс и по въпроса за вноса на селскостопанска продукция в Китай от САЩ. Поради кризата в Персийския залив, около 30-40% от изкуствените торове изчезнаха от световния пазар и цените им сериозно се повишиха. По тази причина се твърди, че американските фермери имат трудности със сеитбата на различни култури и изобщо не е ясно какви ще са възможностите им за износ. От друга страна Китай напоследък се ориентира към внос на редица култури от Бразилия, поради което информацията в китайската версия на преговорите по въпросите на селскостопанския внос от САЩ е доста мътна!

Трето, Тръмп говореше първоначално за износ към Китай на 500 самолета от Боинг, който доста закъса в последно време поради технически проблеми със самолетите си. В крайна сметка Тръмп след преговорите говори за 200 самолета, а китайците изобщо мълчат по този въпрос!?

Към 24 май в западните СМД неочаквано избухна новината, че сключването на мирно споразумение между САЩ и Иран е предстоящо (въпрос едва ли не на дни). Лично за мен подобна новина предизвиква силно безпокойство, тъй като в близката история на преговорите между САЩ и Иран подобна новина обикновено е била следвана от вероломна атака на САЩ и Израел срещу Иран! Други автори също се отнасят към подобни новини с подозрение. Например Лари Джонсън пише в последната си статия следното:

    Peace Is at Hand? Don’t Hold Your Breath

(Мирът е наблизо? Не задържайте дъха си) 

Larry C. Johnson • Saturday, May 23, 2026 • 900 Words 

https://www.unz.com/article/peace-is-at-hand-dont-hold-your-breath/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Не сме виждали такъв спектакъл от измама и лъжлива надежда, откакто Невил Чембърлейн се завърна от преговори с Хитлер в Мюнхен на 30 септември 1938 г. Тръмп, използвайки своята платформа Truth Social, беше зает този уикенд да провъзгласи:

Цитат: Споразумението е до голяма степен договорено, подлежащо на финализиране между Съединените американски щати, Ислямска република Иран и различните други страни, както са изброени...

Окончателните аспекти и подробности по сделката се обсъждат в момента и ще бъдат обявени скоро. В допълнение към много други елементи от споразумението, Ормузкият проток ще бъде отворен. Край на цитата.

Иранците обаче имат различно мнение: твърдението на Тръмп, че Ормузкият проток се е върнал в предишното си състояние, не е вярно. Според Fars, противно на неотдавнашното твърдение на Тръмп в социалната мрежа Truth Social, че Ормузкият проток се е върнал в предишното си състояние и се готви подписване на споразумение, последващите действия на репортера на Fars показват, че това твърдение също е далеч от реалността.

Според последния разменен текст, ако бъде постигнато евентуално споразумение, Ормузкият проток ще остане под управлението на Иран. Въпреки че Иран се е съгласил да позволи на броя на преминаващите кораби да се върне към нивото отпреди войната, това по никакъв начин не означава „свободно преминаване“ към положението отпреди войната. Съответно, управлението на пролива, определянето на маршрута, времето, начина на преминаване и издаването на разрешителни ще останат изключително под контрола и преценката на Ислямска република Иран. Следователно твърдението на Тръмп в това отношение е непълно и несъвместимо с реалността.

Струва си да се отбележи също, че Тръмп преди това обяви преговори за ядрената програма на Иран като едно от основните и неразделни условия на всяко споразумение. Иран обаче не е поел никакъв ангажимент и ядреният въпрос не е обсъждан на този етап. …"

Джонсън не изказва опасения за вероломно подновяване на бомбардировките като мен, но очевидно изразява сериозен скептицизъм относно вярността на брътвежите на Тръмп! Впрочем, ще поживеем и ще видим.

Поради набъбването на материала, ще отделя сравнително малко място на посещението на Путин в Китай. Както вече отбелязах, то беше отдавна планирано и вероятно не бива да се възприема като израз на любопитство от страна на Владимир Владимирович да научи колкото се може по-скоро "за какво са си говорили Си и Тръмп"? Путин бе придружен от министри и индустриалци, като в публикациите се отбелязва, че са сключени и подписани десетки търговски и икономически споразумения и договори за сътрудничество. Все още обаче не е финализиран договорът за строителството на газовия тръбопровод "Силата на Сибир 2". Няма окончателни споразумения за това как и от кого ще се финансира строителството, както и за ценообразуването при продажбата на газ, когато газопровода влезе в експлоатация.

За разлика от посещението на Тръмп, това на Путин беше подготвяно от дълго време и естествено предварително беше подготвена и декларация за резултатите от преговорите:

В декларацията на Си и Путин се отбелязва установяването на принципите на многополюсния свят. Подчертава се, че опитите на някои държави да управляват еднолично света са претърпели крах!

Изброяват се четирите принципи на многополюсния свят:

• В света няма държави от първо качество и няма универсален път за развитие на държавите!

Очевидно тук се имат предвид опитите на Запада да наложи на света своите концепции за държавно и социално устройство, базиращи се на идеите за "неолибералната държава".

• Сигурността е неделима и една държава не може да гарантира сигурността си за сметка на други държави! Недопустимо е разширяването на военните съюзи и войната с използването на чужди ръце.

Тази точка, според мен, недвусмислено намеква за войната между Русия и Украйна, започната от Русия като отговор на разширяването на НАТО.

• Изработените в тесен кръг от държави правила не трябва да заместват международното право!

Очевиден намек за настояването на Запада за "международни отношения, базирани на правила", които не е ясно кой, кога и как е определил!?

• Всички цивилизации са равноправни и правата на човека не трябва да се използват като предлог за намеса във вътрешните работи на отделните държави!

Намек за претенциите на Запада, че "западната цивилизация е базирана на правата на човека" и по тази причина превъзхожда останалите световни цивилизации.

"Китай и Русия осъдиха ударите на САЩ и Израел срещу Иран и обявиха, че това е нарушение на международното право!"

Това е повече от очевиден факт, но много от европейските държави и ЕС се преструват, че няма подобно нещо и си затварят очите, например пред недопустимите нарушения на правата на човека в Израел, обявявайки го за "единствената демокрация" в района, когато Израел е типична държава с действащ режим на апартейд, прилагаща геноцид по отношение на палестинския народ!

"Китай и Русия осъдиха идеята за създаването от САЩ на "златен купол", защото това изнася въоръжаването в Космоса!"

По този въпрос аз си спомних, че някога президентът Рейгън толкова изплаши Горбачов с фантазиите си за космическа противоракетна защита, която САЩ уж "беше на път да изгради", че последният с неудачните си и прибързани реформи доведе до разпадането на СССР!

"Русия се е изказала срещу идеята за независимост на Тайван."

По въпроса за Тайван, Русия се изказва много по-определено, отколкото Китай по въпроса за войната на Русия с Украйна, където Китай очевидно се стреми да демонстрира някаква степен на неутралитет, и това личи от далеч по-замазаната декларация по въпроса, която следва:

"Китай подкрепя борбата на Русия за осигуряването на нейната сигурност и обединение на нацията."

Дерипаска е казал, че Русия и Китай са се договорили за общи действия в Африка, което е важно, като се има предвид активизацията на западните държави в Африка.

Дилетант

Ежко Бежко счупи стомната, но въпросът е какво да се прави сега?

В едно от миналите есета си спомних за приказка от моето детство, в която Ежко Бежко ходеше "доста безотговорно" за вода с една стомна и не обръщаше внимание на предупрежденията на майка си, че ако не внимава ще я счупи! Така и стана. На третия път Ежко счупи стомната и вероятно го е сполетяло нещо, което някога сполетяваше непослушните деца, когато правеха бели!

"Миротворецът" Тръмп започна поредната си война

https://diletant43.blogspot.com/2026/03/blog-post.html

Та в това есе аз обръщах внимание, че на два пъти (12 дневната война срещу Иран през юни 2025 година и отвличането в гангстерски стил на президента Мадуро и жена му от Венецуела през януари тази година) на президента Тръмп му проработи късмета! Във войната с Иран, започнала под натиска на Нетаняху и Израелското лоби в САЩ, нещата обаче се запекоха и очевидно вървят към поражение. Поражение каквото САЩ май не помнят в историята си, ако изключим войната през 1812 година, когато САЩ се опитват безуспешно да завладеят Канада, събитие за което в Америка срамежливо се мълчи!

В едно от неотдавнашните си есета аз подробно описах разкритията на "Ню Йорк Таймс", за фаталната роля изиграна от Нетаняху и шефа на Мосад Давид Барнеа в уговарянето на Тръмп, че Иран е готов за разгром и е необходимо САЩ само да започне атаката, за да бъдат посрещнати американците с цветя като освободители от ненавистния на иранците режим!

В статията, частично приложена по-долу в превод, се описва продължителната подготовка на израелските тайни служби за въпросната "освободителна" за иранците война. Само дето целта на Израел съвсем не е да освободят иранците, а да ликвидират Иран като държава, "освобождавайки" различните националности в Иран да се колят и бесят в една гражданска война. Създавайки хаос в Иран, Израел се надява да се отдаде на идеята си за "Велик Израел" - от Ефрат до Нил!

Забележка. В статията под термина "Ционистка организация" трябва да се разбира Израел.

How Iran Defeated Israel

(Как Иран победи Израел)

Kit Klarenberg • Wednesday, May 6, 2026 • 1,700 Words

https://www.unz.com/article/how-iran-defeated-israel/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Зашеметяващ разследващ репортаж на иврит-езичния информационен ресурс Ynet разкри смущаващия катаклизъм не само от войната между САЩ и Израел срещу Иран, но и от усилията на ционистката организация да сложи край на Ислямската република чрез тайни и явни военни и разузнавателни операции. Насилствените протести, организирани от Мосад, убийството на върховния лидер Али Хаменей и кюрдската инвазия имаха за цел да доведат до смяна на режима и „пълна победа“ над Техеран. И все пак, както заключава Ynet: „това, което започна като мащабен израелски ход, богат на въображение, окончателен в своето решение, завършва с мъка.“

В детайли разследването проследява как безумната схема на ционистката организация се е зародила в съзнанието на израелските разузнавателни, военни и политически ръководители, преди администрацията на Тръмп да бъде напълно убедена в заговора. По пътя Ynet разкрива изключителни и опасни нива на заблуда и имперска арогантност на най-високите нива в Тел Авив и Вашингтон. Например, Бенямин Нетаняху искрено – и опасно – вярваше, че престъпното нападение на Израел над Ливан през септември 2024 г. и 12-дневната война през юни 2025 г. са унищожили Хизбула и Иран.

Тази гледна точка се споделяше и от Мосад, който изграждаше огромна, всеотдайна антиправителствена армия в Техеран от 2022 г. Ционистката организация беше изцяло убедена, че силите ѝ имат силата да сринат цялата Ислямска република. „Насърчаването на масови протести“ и насърчаването на „въоръжена съпротива на малцинствата“ – по-специално на кюрдите във и извън Иран – „паралелно“ с убийството на върховния лидер Али Хаменей – бяха част от тристранна стратегия за държавен преврат. Нетаняху наистина вярваше, че „пълната победа“ над Съпротивата е на път във всеки западноазиатски театър на военните действия. Ynet съобщава:

„Свалянето на режима беше сърцевината в цялостния военен план на Израел.“

Операцията трябваше да бъде въведена в действие през юни тази година. И все пак, когато през януари с „десетки хиляди“, ръководени от Мосад бунтовници излязоха по улиците на Техеран и други ирански градове, ционистката организация почувства, че условията са достатъчно „узрели“, за да предприеме решителен ход. „Организацията за влияние“ на Мосад в Ислямската република е родена през 2022 г., достигайки „оперативна зрялост преди две години и половина“ – по съвпадение около 7 октомври. Ynet мрачно се хвали с „усилията и изтънчеността“ на въоръжената тайна армия от антиправителствени бунтовници на ционистката организация в Техеран:

„Израел е създал своя собствена машина за отрови. Това е сериозна въоръжена система, която, ако е напълно оперативна, може да бъде фатална.“

Мосад представи своя безмозъчен план за смяна на режима директно на ЦРУ, Централното командване на Пентагона беше информирано за него от гостуващия началник на щаба на ционистките окупационни сили Еял Замир, докато Тръмп беше лично лобиран от Нетаняху. Президентът – „убеден, че няма ограничения за възможностите на военната система под негово командване“ след отвличането на Николас Мадуро на 3 януари – и неговата администрация, бяха много възприемчива публика. Тръмп изрази подкрепата си за конспирацията на 13 януари, като публично информира иранците, че „помощта е на път“.

Веднага започна огромно струпване на американски военни сили в Западна Азия, докато предполагаемите мирни преговори с Техеран продължаваха. Преговорите, разбира се, бяха измама, целяща да приспи Съпротивата в фалшиво чувство за сигурност, преди да започне следващата фаза от планирания дворцов преврат на Израел. На 28 февруари ционистко-американски въздушни удари се изсипаха върху Техеран. Израел и САЩ бяха сигурни, че ръководството на Иран е елиминирано или разпръснато, а системата за командване и контрол на Ислямската република е „сериозно разбита“. Но тогава започна да избухва катастрофа. …"

Една от основните грешки на Мосад е убеждението, че властта в Иран ще се разпадне, ако бъдат убити ръководителите на режима.

Иран е религиозна република, в която моралната власт е в ръцете на религиозното духовенство, което е диспергирано в цялата страна и има система за избор на върховния религиозен и държавен глава, която трудно може да бъде унищожена с един удар. Паралелно на нея съществува и светска власт, която – в лицето на президента и парламента – се избира периодически. Има и военна власт, която е подвластна на религиозната и светската власт, но притежава голяма автономия. В резултат на " застрашеното съществуване на режима" от създаването му след революцията през миналия век досега, центровете на властта са създали система за "оживяване" базирана на втори и трети заместници, които трябва да поемат функциите на съответните принципали при тяхната елиминация. Освен това страната, във военно отношение, е разделена на автономни райони, които при унищожаване на централното управление могат да функционират автономно с бойни задачи за достатъчно дълго време, за да бъде възстановен центъра! Удивителното е, че една толкова прославена организация като Мосад, не е оценила достатъчно добре жизнеността на тази система!?

Освен това безредиците в Иран през декември и януари дадоха възможност на иранските тайни служби да разкрият и елиминират подривната мрежа на Мосад, което излиза, че също не е било оценено от прославените еврейски "рицари на плаща и кинжала".

Възлагането на надежди на иранските кюрди и на кюрдите от околните страни от историческа гледна точка е доста наивно. Първо кюрдите са доста ненадеждни като контингент за сериозни задачи, главно поради тяхната разединеност и кланова вражда. Освен това турците разбират, че Израел се опитва да обедини кюрди от различни държави за борба срещу Иран и веднага решават, че няма да е далеч момента, в който някой ще се опита да обедини кюрдите и за борба срещу Турция, поради което взимат сериозни мерки за предотвратяването на успеха на израелската операция!

Друг проблем, който изглежда остава скрит за тайните служби на САЩ и Израел е огромната работа извършена от IRGC за скриване под земята на ракетите, дроновете и другата военна техника на Иран, както и скриването под земята на мощностите, които я произвеждат!

Друг проблем е, че планът на Израел не допускаше продължителна война, и когато първоначалната атака не сломи волята на Иран за съпротива, се прояви слабостта на американската военна машина, която вече се набелязваше от войната в Украйна, а именно разчитането на високоточни, но изключително скъпи военни муниции, които се произвеждат в ограничени количества от военните индустрии както на САЩ, така и на Израел и без които войната, както бе планирана от САЩ и Израел, не можеше да продължи дълго. Последната слабост прониква незабелязано в американската военна доктрина поради факта, че след войната във Виетнам, САЩ водеха само краткотрайни, формално победоносни войни, само срещу сравнително малки държави, които са с ограничени ресурси и по тази причина не могат да окажат продължителна съпротива на американската армия.

Освен това стратезите от Вашингтон и Тел Авив не оцениха, че Иран може да "затвори" Ормузкия пролив и по този начин да постави в много трудно положение както световната икономика, така и икономиките на страните от Персийския залив!

Изобщо, както и да се погледнат плановете за тази война, те са базирани на неверни представи за възможностите на противника Иран и сериозно надценяване на възможностите на агресорите САЩ и Израел!

По време на военните действия и примирията Тръмп се държеше на пръв поглед доста ирационално, публикувайки в собствената си социална мрежа противоположни изказвания, които поставяха под съмнение умствената му адекватност. В същото време обаче на световните финансови пазари се забелязваха манипулации, които използваха предизвиканите от изказванията на Тръмп флуктуации на пазарите за печелене на стотици милиони долари!? Предполага се, че тези финансови манипулации са в полза на Тръмп, семейството му и негови приятели и приближени!

Trump’s Bogus Claims About Progress in Talks with Iran Just Made Some Insider a Lot of Money

(Фалшивите твърдения на Тръмп за напредък в преговорите с Иран току-що донесоха много пари на някои вътрешни хора)

Larry C. Johnson • Thursday, May 7, 2026 • 600 Words

https://www.unz.com/article/trumps-bogus-claims-about-progress-in-talks-with-iran-just-made-some-insider-a-lot-of-money/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Президентът Доналд Тръмп внезапно спря „Проект Свобода“ – американска военна операция за ескортиране на кораби през блокирания от Иран Ормузки проток – приблизително 36 часа след началото ѝ.

Според NBC News, обратът в действията е дошъл след значителна негативна реакция от ключови съюзници от Персийския залив, по-специално Саудитска Арабия. Тръмп обяви операцията чрез социалните медии в неделя, изненадвайки партньорите си от Персийския залив. В отговор Саудитска Арабия спря достъпа на САЩ до авиобазата „Принц Султан“ и саудитското въздушно пространство, които са критични за осигуряване на въздушно прикритие (изтребители, танкери и защитен чадър) на кораби, преминаващи през пролива. Телефонен разговор между Тръмп и престолонаследника Мохамед бин Салман не успя да разреши спора. Други съюзници (напр. Катар, Оман) също бяха хванати неподготвени, като координацията се осъществи едва след публичното обявяване.

А сега ето и най-важното:

В отговор Кралството информира САЩ, че няма да позволи на американските военни да летят със самолети от авиобазата „Принц Султан“ югоизточно от Рияд или да летят през саудитското въздушно пространство, за да подкрепят усилията, съобщиха официални лица.

Разговор между Тръмп и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман не е решил проблема, заявиха двамата американски представители, принуждавайки президента да спре „Проект Свобода“, за да възстанови достъпа на американските военни до критичното въздушно пространство.

Това означава, че предишните планове за подновена атака срещу Иран няма да се осъществят тази седмица. Дезинформацията, разпространена от Белия дом, обаче е донесла на някого много пари. В „Писмото на Кобейси“ (The Kobeissi Letter) за X се разказва следната история:

Според нашия анализ, къси позиции за суров петрол на стойност ~920 милиона долара бяха сключени 70 минути преди доклада на Axios, в който се твърди, че САЩ и Иран са близо до споразумение от „14 точки“ за прекратяване на войната.

В 3:40 ч. сутринта източно време днес бяха сключени къси позиции за суров петрол на стойност близо 10 000 договора без никакви важни новини. Това се равнява на ~920 милиона долара номинална стойност, необичайно голяма сделка за 3:40 ч. сутринта източно време.

В 4:50 ч. сутринта източно време, само 70 минути по-късно, Axios съобщи, че САЩ са „близо“ до „меморандум за разбирателство“ за прекратяване на войната с Иран.

До 7:00 ч. сутринта източно време цените на петрола паднаха с над –12%, като тези къси позиции за суров петрол се покачиха с приблизително +125 милиона долара. Минути по-късно Иран стартира „Персийската администрация в пролива Персийски залив“ и цените на петрола скочиха с +8%.

…"

Провалът на операцията "Проект Свобода" изглежда само ще я отложи, но аз определено смятам, че тя ще е толкова безуспешна колкото и останалите съвместни операции на САЩ и Израел през тази злополучна за световната икономика война! Що се отнася обаче до личното богатство на Тръмп и компания, то то вероятно ще се увеличи!

В следващия клип Джефри Сакс описва опасностите от сегашното състояние на положението в Персийския залив и Ормузкия пролив за световната икономика през следващите 10 години:

Jeffrey Sachs: Iran Miscalculation Could Trigger a Decade-Long Economic Crisis

(Джефри Сакс: Грешна преценка по отношение на Иран може да предизвика десетгодишна икономическа криза)

https://www.youtube.com/watch?v=0Ib4NPabrgE&t=2421s

По мнението на много икономисти, дори ако Ормузкия пролив се отвори веднага и военните действия в Персийския залив незабавно се прекратят, то световната икономика ще изпитва сериозни проблеми поне до края на годината, а вероятно и през следващите години! Причината за това ще бъдат сериозните разрушения в инфраструктурата за добив и производство на газ, нефт и техните деривати, както и на редицата други суровини, които страните от района доставят на световната икономика.

Освен проблемите за световната икономика, които създаде войната на САЩ и Израел срещу Иран, има и един друг сериозен проблем, който касае преди всичко САЩ. Става дума за неизбежната промяна в структурата на безопасността на района, която досега се гарантираше от САЩ, благодарение на което те се ползваха с привилегията да притежават многобройни военни бази в страните от района! Чрез тези бази се предполагаше, че САЩ ще осигуряват националната безопасност на тези страни, за което получаваха привилегията нефтът да се продава само с американски долари, т. нар. петродолари. Оказа се, че САЩ не са в състояние да гарантират безопасността на арабските страни от района и те започват да търсят други начини за решаване на този проблем. Тук, разбира се, веднага се появяват услужливо Русия и Китай с предложение за изграждане на нова архитектура на сигурността в района, на която те са готови да станат гаранти!

Появява се и идеята за пакт между четири големи държави от района, в който САЩ няма да играят никаква роля!

A Security Pact in the Middle East, Behind America’s Back Part 1

(Пакт за сигурност в Близкия изток, зад гърба на Америка, част 1)

J. Ricardo Martins • Tuesday, May 5, 2026 • 1,400 Words

https://www.unz.com/article/a-security-pact-in-the-middle-east-behind-americas-back-part-1/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Четири държави, 1.9 милиона войници и един ядрен арсенал тихо изграждат архитектурата за сигурност, която Америка не е била поканена да проектира. Близкият изток вече не чака разрешение от Вашингтон.

Какво представлява този пакт и как се е появил?

Всичко започна само с две държави. На 17 септември 2025 г. саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман и пакистанският премиер Шехбаз Шариф се срещнаха в двореца Ал-Ямама в Рияд, за да подпишат Споразумението за стратегическа взаимна отбрана (SMDA). Този пакт ангажира и двете държави с колективна отбрана, което означава, че нападение срещу едната ще се третира като нападение срещу двете, в съответствие с духа на член 5 от НАТО. Това беше важна стъпка, която зася семената за това, което скоро щеше да се превърне в много по-голяма регионална рамка за сигурност.

Този пакт между Саудитска Арабия и Пакистан беше само началото, а след това, през 2022 г., се случи турско-саудитското сближаване. До март 2026 г. външните министри на Турция, Саудитска Арабия, Египет и Пакистан се срещнаха в Рияд, за да обсъдят разширяването на това в четиристранна рамка за сигурност. Визията: съвместно производство на отбранителна техника, споделяне на разузнавателна информация, координирано военно обучение и – потенциално – взаимни гаранции за сигурност. Двустранното обещание се превърна в нов център на тежестта в отбраната на Близкия изток.

Географски този съюз е почти забележителен по своя обхват. Турция контролира Босфора и Източното Средиземноморие. Египет държи Суецкия канал и северната част на Червено море. Пакистан добавя стратегическа дълбочина на изток, а Саудитска Арабия е в центъра, финансирайки съвместните усилия.

…"

Ако този съюз се оформи със съответния договор подобен на договора на НАТО и особено ако четирите страни преодолеят религиозните си предразсъдъци и включат в съюза и Иран, то САЩ ще бъде напълно изключен от структурата за сигурност на района! Изброените по-горе страни по един или друг начин се стремят към членство в БРИКС, поради което, при внимателна политика на Русия и Китай, САЩ могат да бъдат изцяло военно изключени от района на Западна Азия.

Изобщо няма съмнение, че Израел и Израелското лоби натопиха САЩ в един конфликт, който демонстрира на света, че "суперсилата" е нещо като Вълшебникът от Ос - едно старче неспособно на това, за което претендира, преди да бъде разкрита същността му! Вероятно обаче най-тежки ще бъдат последиците за Израел, защото той би трябвало да се откаже от амбициите си за "Велик Израел" и да се опита да се превърне в една наистина демократична държава, за каквато съвсем неоснователно го смята Запада, като реши палестинския проблем по удовлетворителен за палестинците и околните държави начин. В противен случай съществуването на Израел ще бъде наистина под въпрос и може да го сполети съдбата на Юдейската държава, загинала под ударите на римляните през 70-та година на нашата ера!

Дилетант

Размишлявал ли е пещерният човек върху смисъла на живота? На колко години е философията?

Този път в блога си публикувам есе на една философска тема, която винаги ме е интересувала, но никога не съм се посвещавал сериозно на нея.

Преводът е компютърен с незначителна редакция от мен. Моля за извинение, ако на моменти словоредът ви се струва не съвсем удачен!

---

Did Caveman Ponder the Meaning of Life?

Just how old is philosophy?

TERVEL ATANASSOV, APR 27, 2026

https://noxidog.substack.com/p/did-caveman-ponder-the-meaning-of?utm_source=post-email-title&publication_id=5755860&post_id=195584871&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

Какво ли си е мислел ловецът-събирач в края на плеистоцена, когато е гледал към нощното небе и Млечния път, незасенчен от светлинно замърсяване? Въпросът е по-труден, отколкото звучи, защото нямаме палеолитни философи, нямаме трактати по пещерни стени, нямаме преписи на аргументи край лагерния огън. Това, което имаме, са кости, инструменти, пигменти и шепа предмети, чието предназначение е толкова странно, че единственото честно тълкуване е, че някой преди четиридесет хиляди години се е опитвал да разбере нещо. Доказателствата са фрагментарни, понякога двусмислени и почти винаги мълчат за конкретното съдържание на вярванията, но самото им съществуване налага заключение, с което всеки, който ги приема сериозно, трябва да се съобрази: видът вътрешен живот, който свързваме с философията, гледането нагоре и удивлението вече са били в движение преди земеделието, преди писмеността, преди градовете и преди институционалните разделения, които сега приемаме за даденост.

Фигурката от Холе Фелс, издълбана от мамутска слонова кост преди около четиридесет хиляди години в днешна югозападна Германия, изобразява жена с преувеличени гърди и гениталии и без глава. Човекът-лъв от Холенщайн-Щадел от същия общ период и регион, е противоположният проблем: човешко тяло с глава на пещерен лъв, издълбано с изключителна грижа от един-единствен мамутски бивник. Нито един от предметите не е инструмент. Нито един от предметите не изобразява нещо съществуващо. Който и да е създал Човека-лъв, е прекарал, според оценките на експерименталните археолози, около четиристотин часа в изработката, в общество, където четиристотин часа са били огромна част от продуктивния живот. Не прекарвате четиристотин часа в издълбаване на химера, освен ако химерата не означава нещо. А значението, в смисъла, който е от значение тук, е предпоставката за самия въпрос за значение. Да издълбаеш същество, което не съществува във видимия свят, вече означава да действаш в регистър, където видимият свят не е цялата история, където представянето се е отделило от репортажа, където въображението се е превърнало в място, до което човек може да пътува и откъдето да се върне.

След това идват погребенията. В Сунгир, Русия, преди около тридесет и четири хиляди години, две деца са били погребани с хиляди мъниста от мамутска слонова кост, копия, от изправени бивни на мамут чрез процес, който все още не разбираме напълно, и гробни дарове с такава трудоемкост, че самото погребение представлява нещо като година общи усилия. Не погребвате деца по този начин, ако смятате, че смъртта е просто прекратяване на живота на тялото. Погребенията в Сунгир не са доказателство за вяра в задгробния живот в какъвто и да е доктринален смисъл, но са доказателство, че някой е мислил за смъртта като за нещо повече от логистичен проблем. Същото важи и за умишленото оцветяване с червена охра в Кафзех, Израел, преди около деветдесет хиляди години и може би за някои още по-стари неандерталски погребения, въпреки че последният момент остава оспорван сред специалистите. Това, което не се оспорва, е моделът: в продължение на десетки хиляди години и широк географски обхват хоминините са правили неща с мъртвите си, които надхвърлят всяко функционално обяснение. Телата са подредени. Гробовете са ориентирани. Гробните дарове са избрани.

Какво ни дава това? Не философия в гръцкия смисъл. Не система. А силен аргумент, основан на извода, че анатомично съвременните хора, а вероятно и техните братовчеди, вече са правили това, което сега наричаме размишления за смисъла на живота: забелязвали са, че ще умрат, забелязвали са, че светът съдържа модели, които те не контролират, и са конструирали предмети и ритуали, чиято функция е била да се справят с тези известия. Пещерните рисунки в Шове, Ласко, Алтамира са част от същия този разговор. Бизон, нарисуван на стена на сто метра в пещера на светлината на факла, от някой, който никога повече няма да види собствената си творба на добра светлина, не е декорация. Той е по-близо до молитва или хипотеза, или и двете едновременно. Някои от тези рисунки са на пластове, с нови бизони, рисувани върху стари бизони в продължение на векове, което предполага, че самият акт на рисуване, жестът на навлизане в тъмнината и оставяне на следа, е бил толкова важен, колкото и крайното изображение. Това е ритуално поведение, а ритуалното поведение е, наред с други неща, опит да се мисли за нещо, което се съпротивлява на обикновеното мислене.

Тук си струва да се спрем, за да се обърнем към една теория, която все още циркулира в определени кръгове на интелектуалната история и която е пряко свързана с въпроса дали пещерният човек изобщо е могъл да размишлява върху нещо. Теорията, в силната си форма, е, че човешката способност за истинска саморефлексия, преживяването да бъдеш индивид с вътрешен живот, различен от племето и боговете, не е съществувало до приблизително ранния гръцки период, някъде между Омир и философите преди Сократ. Най-известният и най-краен неин поддръжник е психологът Джулиан Джейнс, чиято книга от 1976 г. твърди, че преди около 1200 г. пр.н.е. човешките същества са функционирали под влиянието на това, което той нарича двукамарен ум, при който едното полукълбо на мозъка издава команди, възприемани като гласове на богове, а другото полукълбо се подчинява, без единно „аз“ между тях. Според Джейнс, съзнанието в съвременния интроспективен смисъл е скорошно културно изобретение. Героите на Омир в „Илиада“ не лъжат, когато казват, че боговете са ги накарали да го направят; те наистина не са имали друга рамка за собственото си поведение. Бруно Снел, работейки от по-трезва филологическа гледна точка в „Откриването на ума“, прави по-мека версия на същото твърдение: че гърците, по-специално, са изобретили концепцията за единното индивидуално „аз“ и че Омировият човек не е имал нито една дума за цялата душа, а само думи за дишане, за центъра на емоциите, за частта от вас, която бяга от страх, нито една от които не е отразявала това, което бихме нарекли човек.

Теорията е съблазнителна, защото предлага ясна история за произхода на нещо, което знаем, че е реално, а именно изричната философска артикулация на индивидуалността, която сякаш кристализира в гръцката мисъл. И е вярно, че нещо се е случило в архаична и класическа Гърция, че речникът на „психика“ и „нус“ и практиката на диалектическия самоанализ са създали особен вид самосъзнание, което е станало основополагащо за западната философия. Но силното твърдение, че преди това формулиране не е имало индивидуално „аз“, не оцелява при контакт с доказателствата, които вече сме проучили. Човек, който издълбава Човека-лъв в продължение на четиристотин часа, прави избори: кой бивник, под кой ъгъл, кое изражение на лицето, кога да спре. Тези избори не са резултат на хор от гласове; те са резултат от създател, който може да запомни образ, да оцени напредъка спрямо намерението и да го преразгледа. Погребенията в Сунгир изискват някой да реши, че това дете конкретно, ще бъде изпратено в отвъдния свят с тези мъниста, конкретно подредени по този модел. Вземането на решения на това ниво на специфичност предполага агент, който може да различи себе си от задачата, намерението от изпълнението и едно възможно бъдеще от друго. Това е индивидът.

Самите гробни дарове сочат в същата посока. Лични украшения, перфорирани черупки, носени като висулки, мъниста, пришити към дрехи, пигменти, смесени за украса на тялото, се появяват в археологическите записи отпреди поне седемдесет хиляди години и може би по-рано. Хората са се маркирали, разграничавали, представяли се. Не правите бижута за някой, който се възприема просто като възел в колектива. Правите бижута, защото разбирате, че сте видими за другите като конкретен екземпляр на човек и защото ви е грижа как се чете този екземпляр. Същата логика важи и за отпечатъците от ръце, които се появяват в пещери в Европа, Азия и Индонезия, често получени чрез издухване на пигмент около ръка, притисната към скалата. Някои от тези отпечатъци от ръце са на четиридесет хиляди години. Някои са очевидно детски. Жестът „това е моята ръка, аз бях тук“ е сред най-индивидуално осъзнатите действия, които едно същество може да извърши. Това е подпис, преди да има писменост.

Правилно разбран гръцкият принос не е изобретяването на индивидуалното „аз“, а изобретяването на специфичен начин за говорене за него: речник, метод на изследване и набор от концептуални разграничения – душа срещу тяло, разум срещу апетит, изследваният срещу неизследвания живот, които направиха определени характеристики на индивидуалността ясни и дискутируеми. Това е огромно постижение и е основата на голяма част от последващата философия. Но да направиш нещата ясни не е същото, като да ги създадеш. Математиците правят аритметиката ясна; те не са изобретили факта, че две овце плюс две овце правят четири овце, което неолитните овчари са проследили компетентно много преди някой да запише цифра. По подобен начин гърците са направили индивидуалността ясна; те не са изобретили факта, че си „аз“. Пещерният човек, който е решил, сам в тъмнината на Шове, къде точно да постави следващата линия с въглен на стената, вече е бил „аз“ във всеки важен смисъл, дори и да не е имал дума за това и би бил озадачен от въпроса. Двукамерната теория и нейните по-меки братовчеди бъркат липсата на речник с липсата на нещото, което речникът описва, което е категориална грешка, която, по ирония на съдбата, само напълно индивидуализирано съвременно аз би било способно да направи.

Струва си да се спрем на въпроса, че разграничението, което сега правим между наука и религия, би било непоследователно за тези хора. Палеолитният шаман, наблюдаващ сезонното завръщане на северните елени, е извършвал емпирична работа; той е проследявал, предсказвал, моделирал. Той е трябвало да знае през коя долина ще премине стадото и приблизително кога това ще стане. Трябвало е да познава достатъчно добре природата, за да рискува живота си заради предсказанието. Същият шаман, рисуващ тези северни елени в пещера, е извършвал това, което сега бихме нарекли религиозна работа - умилостивявал, спомнял си, може би репетирал. Нямало е връзка между двете дейности, защото задаваният въпрос е бил единен: какво се случва и какво трябва да направим по въпроса? Фрагментацията е дошла по-късно, с възхода на специализираните жреци, след това на грамотните бюрокрации, след това на естествената философия, а накрая и на постпросвещенското уреждане, което постави науката и религията в съседни, но официално отделни помещения. Всяка стъпка в тази фрагментация доведе до огромни подобрения в прецизността във всяка област и съответна загуба във възприеманата цялост на първоначалния въпрос.

Това ни води до настоящето и до странната позиция, която заемаме сега. Разделихме първоначалния въпрос на две начинания, които вече не общуват удобно помежду си, и всяко начинание, при по-внимателно разглеждане, има структурни характеристики, които популярната рамка е склонна да замъглява. Науката е едно от тези начинания и тя работи върху набор от аксиоми, които в строгия смисъл не оправдава отвътре. Еднородността на природата, надеждността на индукцията, обратимостта на математическата структура във физически закон, предположението, че същият експеримент, извършен утре, ще даде същия резултат като днес: това не са теореми. Те са работни предположения, изключително продуктивни, но въпреки това предположения. Хюм забелязва проблема с индукцията през осемнадесети век и никой не го е решил оттогава; ние просто се съгласихме, с огромно съгласие, да действаме така, сякаш е решен, защото алтернативата не е правенето на наука. А науката съдържа, на сегашната си граница, противоречия, които не е разрешила. Общата теория на относителността, която е класическа теория в технически смисъл (гладки многообразия, детерминистични уравнения на полето, липса на фундаментална роля за вероятността), описва гравитацията и мащабните структури със спираща дъха точност. Квантовата теория на полето, която е нередуцируемо вероятностна и съществува на фиксиран фон пространство-време, описва всичко останало със сравнима точност. Двете рамки са взаимно несъвместими при енергии, които все още не можем да изследваме. Знаем това от приблизително 30-те години на миналия век. Не сме го поправили. Теорията на струните, цикличната квантова гравитация и други предложени съвместявания остават непотвърдени от експерименти и са такива от десетилетия. Противоречието се крие в най-успешното интелектуално начинание в човешката история и то продължава да функционира не защото противоречието е решено, а защото режимите, в които се прилагат двете теории, рядко се припокриват.

Религията е другото начинание и нейната аксиоматична ситуация е по-хлабава и по-позволена. Повечето основни религиозни традиции съдържат вътрешни напрежения, които практикуващите навигират, вместо да разрешават: проблемът с злото в монотеизма, връзката между кармата и състраданието в някои будистки школи, статусът на откровението спрямо разума в почти всяка библейска традиция, въпросът дали ефикасността на ритуала зависи от вътрешното състояние на практикуващия или от правилността на формата. Това не са грешки в системите; те са характеристики на всяка рамка, достатъчно обширна, за да отговори на въпроси, които науката, чрез методологичен избор, е оставила настрана. Науката получава своята прецизност отчасти чрез стесняване на въпросите, които ще приеме като легитимни. Религията приема по-широк кръг от въпроси, включително въпроси за ценността, целта и правилния отговор на страданието, и плаща за тази широта с по-хлабава вътрешна съгласуваност. Това, че по-пълното разглеждане принадлежи на различно есе, е вярно, но структурният момент е валиден: и двете начинания се основават на аксиоми и двете съдържат противоречия, с които са се научили да живеят. Разликата не е, че едното е строго, а другото не е, а че те са строги по отношение на различни неща и са сключили различни сделки със собствената си непълнота.

Пещерният човек, гледайки същото небе, което гледаме и ние, не е имал това разделение, с което да се справя. Той е имал един въпрос и един набор от инструменти, като наборът от инструменти е бил някаква комбинация от наблюдение, разказ, ритуал и занаят. Човекът Лъв и ловът на бизони не са били в различни интелектуални области. Когато питаме дали е размишлявал върху смисъла на живота, честният отговор е, че почти сигурно е размишлявал, но в регистър, до който до голяма степен сме загубили достъп, регистър, в който въпросът защо елените се връщат през пролетта и въпросът къде отива бабата, когато умре, са варианти на един и същ въпрос, адресирани от един и същ човек, често с един и същ жест. Шаманът, който е проследил стадото, и шаманът, който е изрисувал стадото, са били един и същ човек и неговите чираци са научили и двете умения от него в едно и също обучение, защото в неговата система те всъщност не са били две умения.

Това, което спечелихме от разделянето на изследването, е огромно: ваксини, полупроводници, способността да се открива гравитационна вълна от сливане на черни дупки на милиард светлинни години разстояние, селскостопански добиви, които поддържат популации, които нашите предци не биха могли да си представят, медицински интервенции, които са удвоили човешкия живот, и постоянно натрупващ се набор от знания, които, каквито и да са философските им основи, несъмнено работят. Това, което загубихме, е по-трудно да се назове, но е нещо като предположението, че въпросът е единичен. Сега живеем в свят, където човек може да бъде брилянтен космолог през деня и църковен посетител в неделя и да не чувства нужда да интегрира двете, където работилницата и параклисът имат отделни вентилационни системи, където въпросът дали вселената означава нещо се счита за категорийна грешка в едната стая и единственият въпрос, който си струва да се зададе в другата. Пещерният човек не би разбрал това споразумение. Той би си помислил, че сме спрели да обръщаме внимание на половината данни.

Дали би бил прав е въпрос за другото есе. Но си струва да се отбележи, докато приключваме това, че разделянето е по-младо от въпроса и може да не е постоянно. Каквото и да правеше пещерният човек в светлината на огъня, той не превключваше между режимите. Просто гледаше нагоре.

Хареса ли ви тази публикация? Тогава ще ви хареса и книгата ми, която можете да си купите от Амазон!

https://www.amazon.com/Homines-Ludentes-scattered-ziggurat-algorithm-ebook/dp/B0GTJZFY13/?

Заглавието на книгата е: "Homines Ludentes" (Играещи хора)

Преди четири хиляди години, в сянката на зикурат в Месопотамия, жрец хвърлял четири малки пирамидални зара и чел волята на боговете. Няколко етажа под него, двама слуги, които не били на служба, хвърляли точно такива зарове върху дървена дъска, залагали на дати и спорели чия фигура къде е кацнала. Същите инструменти. Два напълно различни въпроса за това какво е светът.

„Homines Ludentes“ проследява дългия спор, започнат от тези два въпроса. От Царската игра на Ур до Сенет, Патоли, Любо, Пачиси, Чатуранга, Петея, Вейчи и шаха. От триъгълника на Ян Хуей и индийската Меру Прастара до Кардано в миланска кръчма, Паскал и Ферма в писмата си, Кантор и Кронекер, борещи се за това дали безкрайността има право да съществува. От Сун Дзъ и Каутиля до Макиавели, Клаузевиц, пруския генерален щаб, РАНД в Санта Моника, тунелите Ку Чи и стаите в Ню Йорк и Сеул, където Каспаров и Лий Седол се срещнаха с машините, които най-накрая преминаха границата, за която всички казваха, че е непреодолима.

В крайна сметка това е един непрекъснат въпрос, носен през култури и векове от хора, които почти никога не са се опитвали да му отговорят:

"Какво всъщност прави една цивилизация с частта от света, която отказва да бъде управлявана?"

Някои я приспособяват. Други се опитват да я проектират. Хилберт мечтаеше за къща без външна част. Гьодел доказа, че къщата не може да бъде построена. Мечтата продължава да се връща, облечена в нови дрехи - най-скоро в силиций - и ограниченията продължават да се връщат с нея.

---

Дилетант