Защо ли ядохме жабетата?

На 28 февруари 2026 година, ползвайки мъдрите съвети на всезнаещите специалисти от Мосад и под натиска на министър-председателя на Израел Нетаняху и Израелското лоби в САЩ, президентът Тръмп се хвърли с главата надолу в една авантюра, която той изрично бе обещал на американските избиратели, че със всички сили ще избягва! Става дума за тенденцията на американската финансова олигархия през последните десетилетия да въвлича страната във войни по целия свят, които САЩ не могат да спечелят.

Окрилени от 12 дневната си вероломна война с Иран през юни 2025 година и инсценираните народни вълнения в края на 2025 и началото на 2026 година, ръководителите на еврейската държава решиха, че най-после е настъпил моментът за окончателния разгром на Иран и постигането на заветната мечта на ционистите от Израел за пълно господство в Западна Азия. Израел и САЩ отново вероломно нападнаха Иран по времето на уж успешни преговори за решаване на проблемите в района. Ние всички знаем колко трагично за САЩ и Израел се разви тази война, в която завесата падна и всички видяха, че вълшебникът от Оз всъщност е едно старче, което изобщо не притежава качествата и възможностите, които всички приписваха на вълшебника до момента!

Бедата е, че икономическите проблеми, породени от войната, обхванаха целия свят и заплашваха да се развият в световна икономическа криза. Оказа се, че Иран беше в състояние да издържи военно много по-дълго време, отколкото допускаха стратезите във Вашингтон и Тел Авив. Необходимостта от прекратяване на войната се носеше срещу САЩ и Израел с бясна скорост като тежко натоварен влак и единственият изход бе бърз заден ход преди фаталния сблъсък! Опитите за дребнаво хитруване на президента Тръмп, който ежедневно обещаваше какви ли не страхотии, само за да отстъпи на следващия ден от грозните си закани, изобщо не правеха впечатление на иранските ръководители и най-накрая той се принуди да се примири практически с предложенията на ислямската република, които тя беше направила още преди седмици! На въпросите на журналисти какво го е накарало да се съгласи да подпише "Меморандума за разбирателство" (МЗР), Тръмп отговори кратко и ясно:

"Резервите ни от нефт се изчерпват след около четири седмици. Резерви има по целия свят и ние наистина ще ги изчерпим и ще дойде време, когато няма да може да получим нефт."

В статията си Лари Джонсон:

What Triggered Trump to Make the Deal with Iran?

(Какво накара Тръмп да сключи сделката с Иран?)

Larry C. Johnson • Thursday, June 18, 2026 • 2,800 Words

https://www.unz.com/article/what-triggered-trump-to-make-the-deal-with-iran/?utm_source=email&utm_campaign=articl

описва подробно състоянието на международните запаси от нефт в световен мащаб и икономическите проблеми, които неизбежно ще възникнат в близкото бъдеще като резултат от войната в Персийския залив. Работата е там, че танкерите, които безпомощно стояха затворени в Персийския залив по време на войната се нуждаят от време, за да докарат товара си до рафинериите; необходимо е време нефтът в тях да се приведе в състояние, за да бъде използваем; сондажите в района на залива се нуждаят от време, за да бъдат "съживени" и да започне отново добивът на нефт от тях и т. н. Всичко това създава впечатлението, че агресорите САЩ и Израел в най-добрия случай са чакали до последния момент, за да се отстранят от беснеещия насрещен влак, а в лошия случай може би дори са закъснели!?

В крайна сметка Иран и САЩ достигнаха до следния МЗР, който, ако не се лъжа, доста точно повтаря предложенията на Иран от преди няколко седмици:

"Ислямска република Иран и Съединените американски щати, съвместно и добросъвестно, се споразумяха за следното на 18 юни 2026 г.:

1. Ислямска република Иран, Съединените американски щати и техните съюзници в настоящата война, като подписват този меморандум за разбирателство, обявяват незабавно и окончателно прекратяване на военните операции на всички фронтове, включително Ливан, и се ангажират да не започват никаква война или военна операция един срещу друг отсега нататък, да се въздържат от заплахи или употреба на сила един срещу друг и да гарантират териториалната цялост и суверенитет на Ливан. Окончателното споразумение ще потвърди окончателния край на войната на всички фронтове, включително Ливан, и другите разпоредби на тази клауза.

2. Ислямска република Иран и Съединените американски щати се ангажират да зачитат взаимно суверенитета и териториалната си цялост и да се въздържат от намеса във вътрешните им работи.

3. Ислямска република Иран и Съединените американски щати се ангажират да водят преговори и да постигнат окончателно споразумение в рамките на максимум 60 дни, като срокът може да бъде удължен по взаимно съгласие.

4. Веднага след подписването на този меморандум за разбирателство, Съединените американски щати ще започнат да премахват морската си блокада и всякакво тормозене или възпрепятстване срещу Ислямска република Иран и ще прекратят напълно морската блокада в рамките на 30 дни. През този период корабният трафик ще бъде пропорционален на обема на трафика отпреди войната, установен от Ислямска република Иран. Съединените американски щати също така се ангажират да изтеглят военните си сили от периферната зона на Ислямска република Иран в рамките на 30 дни след окончателното споразумение.

5. След подписването на този меморандум за разбирателство Ислямска република Иран ще предприеме всички необходими мерки за безопасното преминаване на търговски кораби, безплатно само за 60 дни, от Персийския залив до Оманско море и обратно. Търговският корабен трафик ще започне незабавно и ще бъде установен в рамките на 30 дни, като се има предвид необходимостта от премахване на технически и военни препятствия и разминиране от Ислямска република Иран. Ислямска република Иран ще преговаря със Султанат Оман, за да определи бъдещата администрация и морските услуги в Ормузкия проток, в съответствие с приложимото международно право и суверенните права на крайбрежните страни от Ормузкия проток, а също така ще се консултира с други крайбрежни страни от Персийския залив.

6. Съединените американски щати се ангажират, заедно със своите регионални партньори, да създадат окончателна програма, договорена от двете страни, за възстановяване и икономическо развитие на Ислямска република Иран, която да осигури най-малко 300 милиарда долара. Механизмът за изпълнение на тази програма ще бъде финализиран като част от окончателното споразумение в рамките на 60 дни. Всички необходими одобрения, освобождавания и лицензи за свързаните финансови транзакции ще бъдат предоставени от Съединените американски щати.

7. Съединените американски щати се ангажират да прекратят всички видове санкции срещу Ислямска република Иран, включително резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, резолюциите на Съвета на управителите на Международната агенция за атомна енергия и всички едностранни санкции на САЩ, както първични, така и вторични, съгласно график, съгласуван като част от окончателното споразумение. Ислямска република Иран и Съединените американски щати признават фундаменталното значение на въпроса за премахването на санкциите, споменат по-горе, и изразяват намерението си да разгледат тези въпроси незабавно в преговори за постигане на взаимно съгласие по тях.

8. Ислямска република Иран потвърждава, че няма да произвежда или придобива ядрени оръжия. Ислямска република Иран и Съединените американски щати се споразумяха, че статутът на съхраняваните обогатени материали ще бъде решен чрез механизъм, договорен от двете страни и съгласно графика, посочен в клауза 7, най-малко чрез разреждане на място, под надзора на Международната агенция за атомна енергия. Двете страни също се съгласяват да обсъдят въпроса за обогатяването и други взаимно договорени теми, свързани с ядрените нужди на Ислямска република Иран въз основа на задоволителна рамка, която трябва да бъде договорена в окончателното споразумение. Окончателното споразумение ще потвърди разпоредбите на тази клауза. Ислямска република Иран и Съединените американски щати признават фундаменталното значение на ядрените въпроси, споменати по-горе, и изразяват намерението си да разгледат тези въпроси незабавно в преговори за постигане на взаимно съгласие по тях.

9. Ислямска република Иран и Съединените американски щати се съгласяват да запазят статуквото до постигане на окончателно споразумение; Ислямска република Иран ще запази статуквото в ядрената си програма и Съединените американски щати няма да налагат нови санкции срещу Иран, нито да разполагат допълнителни военни сили в региона.

10. Съединените американски щати се ангажират незабавно да издадат необходимите лицензи за освобождаване от Министерството на финансите за износ на ирански суров петрол, нефтохимически продукти и техните производни и всички свързани услуги, включително банкови транзакции, застраховки, транспорт и т.н., след подписването на този меморандум за разбирателство и докато санкциите не бъдат отменени.

11. Съединените американски щати се ангажират да предоставят изцяло ограничените или блокирани средства и активи на Ислямска република Иран за използване при прилагането на този меморандум за разбирателство. Съединените американски щати и Ислямска република Иран взаимно ще договорят процедурата за отпускане на тези средства по време на преговорите. Тези средства, независимо дали се съхраняват в основната сметка или се прехвърлят, трябва да бъдат напълно използваеми за плащане към всеки краен бенефициент, посочен от Централната банка на Ислямска република Иран. Съединените американски щати се ангажират да издадат всички необходими одобрения и лицензи в това отношение.

12. Ислямска република Иран и Съединените американски щати се съгласяват да създадат изпълнителен механизъм за наблюдение на успешното изпълнение на този меморандум за разбирателство и бъдещото спазване на окончателното споразумение.

13. След подписването на този меморандум за разбирателство и в зависимост от началото на изпълнението на клаузи 1, 4, 5, 10 и 11 от този меморандум и продължаването на тези действия, Ислямска република Иран и Съединените американски щати ще започнат специални преговори по останалите клаузи от окончателното споразумение.

14. Окончателното споразумение ще бъде подкрепено със задължителна резолюция на Съвета за сигурност на ООН."

Аз разбира се не претендирам да съм специалист по международни договори, но колкото и да се напъвам не мога да разбера с какво МЗР е по-изгоден за САЩ от JCPOA, срещу който Тръмп така яростно се бореше, като изключим разбира се, че JCPOA беше постижение на толкова ненавистният му президент Обама!? Разбира се МЗР не е все още договор, а само меморандум, определящ рамките на един бъдещ договор, но все пак той демонстрира съгласието на Тръмп с редица постановки, които са в противоречие с досегашните му ИЗКАЗВАНИЯ.

Очевидно е едно, а именно, че САЩ и Израел загубиха войната срещу Иран и това заключение следва от текста на МЗР по най-безусловен начин! Нещо повече, Меморандумът демонстрира по недвусмислен начин, че Тръмп най-накрая е разбрал този факт и отстъпва пред алтернативата за световна икономическа криза, която следва от резултатите на тази безсмислена война, инсценирана от ръководството на Израел начело с Нетаняху и Израелското лоби в САЩ!

Естествено Нетаняху и компания са бесни по повод на Меморандума и открито заявяват, че не се чувстват обвързани от него. Още преди подписването му Израел отново започна да бомбардира Бейрут и други населени места в Ливан под предлог, че се борят срещу Хизбула и се наложи Иран да предупреди чрез Пакистан САЩ, че те ще атакуват Израел за всяко нарушение на буквата и духа на Меморандум, що се отнася до защитата на Ливан!

Iran warns Washington: Put a Collar on Israel or Else

(Иран предупреждава Вашингтон да озапти Израел, за да се избегнат тежки последствия)

Larry C. Johnson • Saturday, June 20, 2026 • 900 Words

https://www.unz.com/article/iran-warns-washington-put-a-collar-on-israel-or-else/?utm_source=email&utm_campaign=article

Бедата е, че и политическата опозиция в Израел, начело с Нафтали Бенет,  има същото отношение към въпросите, третирани в Меморандума, както и администрацията на Нетаняху. Нещо повече, огромното болшинство от евреите в Израел са настроени срещу решенията, предложени в Меморандума, което означава, че като цяло израелският народ е обзет от непреодолимо желание за национално самоубийство, към което неизбежно води сегашната политика на върхушката в Израел! Всичко това предсказва не особено светло бъдеще за идеите, развити в МЗР, и вероятно предвидените 60 дена за преговори няма да бъдат достатъчни за постигане на необходимото съгласие. Впрочем не бива да забравяме, че някои важни световни лидери считат, че САЩ са недоговороспособни, което означава, че на тях не може да се разчита да спазват договори! В потвърждение на този факт искам да отбележа, че американският Сенат отдавна е престанал да ратифицира международни договори, с което само се подчертава отказът на САЩ да спазва международни договори.

Резултатите от войната между САЩ и Израел срещу Иран ще имат огромно значение за съдбата на този геополитически район. Първо, арабските страни от залива разбраха, че те не могат да разчитат на САЩ за своята сигурност. Военните бази на САЩ бяха атакувани безмилостно от дроновете и ракетите на Иран и не бяха в състояние да защитят себе си, да не говорим за страните, в които бяха разположени. Второ, САЩ недвусмислено демонстрираха, че те са много по-заинтересовани от защитата на Израел, отколкото от защитата на останалите си съюзници в района. Оказа се, че използването на долара като изключителна валута за търговията с петрол и влагането на получените от тази търговия долари в ценни книжа на американската държава не осигурява никаква защита на страните от района, каквато беше уговорката, постигната между САЩ и Саудитска Арабия през 40-те и 70-те години на миналия век. В крайна сметка поражението на САЩ в тази война изведнъж превърна Иран в регионална велика сила, което ще изиска време, за да бъде този факт асимилиран от страните в района. Това поставя съвършено нови изисквания пред управляващите в Иран, като на първо място те не трябва да се главозамайват от успеха, още повече, че до подписването на договор, съответстващ на рамките на МЗР ще се изисква дълга и упорита работа, като се има предвид, че против духа и буквата на подобен договор ще се изправят, както двете основни партии в САЩ, така и Израел и Израелското лоби, за които подобен договор срива изцяло геополитическите им амбиции за господство в западна Азия!

Съединените щати трябва дълбоко да преоценят пагубната роля на Израелското лоби в политиката на САЩ не само в този район на света, а и изобщо в целия свят. Тази роля дълбоко противоречи на националните и геополитическите интереси на САЩ и един пример за това е заявлението на посланика на САЩ в Израел, който само преди няколко дни публично заяви, че Израел е изключително важен съюзник на САЩ и че "... САЩ не би съществувал без Израел ..."!? Подобно заявление на посланика Хъкаби е не само скандално, но то дори граничи с предателство!

Дилетант

Има ли Иран ядрено оръжие? Добре информиран източник казва „да“...

Аз обикновено получавам по 20-30 електронни писма на ден, на една голяма част от които чета само заглавията. Някои от авторите постоянно присъстват в пощата ми и аз чета техните есета внимателно и с удоволствие. Един от тези автори е Larry Johnson, който пише често, знае много в областта на разузнаването и геополитиката, и по тези причини аз го следя внимателно. На 2 юни забелязах един негов материал, както винаги кратък и информативен, със заглавие, което ме накара да го прочета (заглавието) няколко пъти. Според мен заглавието беше сензационно и трябваше вече да има множество коментари по въпроса в пощата ми, но … нямаше нищо повече!? Помислих малко и реших, че ако това, което се пишеше в заглавието е вярно, то най-вероятно въпросът ще бъде посрещнат с мълчание, защото наистина не беше ясно как трябва да се коментира. Реших освен това да изчакам няколко дена, за да събера реакциите и на други автори по въпроса и едва след това да преведа съобщението на Лари в блога си. До края на седмицата коментарите бяха малобройни и изключително въздържани, на което ще се спра в края на материала. А ето и публикацията на Лари Джонсън от втори юни:

Does Iran Have a Nuke? Well Placed Source Says, "Yes" Larry C. Johnson • Tuesday, June 2, 2026 • 1,200 Words 

https://www.unz.com/article/does-iran-have-a-nuke-well-placed-source-says-yes/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Миналия четвъртък Пепе Ескобар и аз получихме следния разузнавателен доклад, който беше изготвен от информиран източник със съответен достъп. Не възпроизвеждам целия доклад, но искам да подчертая въпроса: дали Иран вече има или скоро ще има ядрено оръжие. Позволете ми да подчертая, че твърдо подкрепям предишни оценки на разузнавателната общност на САЩ, че Иран досега не е имал интерес да се сдобие с ядрено оръжие.

Изглежда обаче, че изненадващата атака на 28 февруари, която последва опита за цветна революция, разгромена от иранските власти в края на декември 2025 г., са изиграли решаваща роля в промяната на гледната точка на Иран по този въпрос. Ето част от това, което Пепе и аз получихме миналия четвъртък:

Публичният разказ около събитията от 25 май 2026 г. фундаментално погрешно диагностицира оперативната реалност. Свидетели сме на необратима промяна в регионалната властова структура, движена от поредица силно калибрирани ескалации, които разкриха границите на американската принудителна мощ и крехкостта на парадигмата за сигурност в Персийския залив след 1991 г.

Структурната реалност е ясна: Съединените щати действат от ерозираща базова инфраструктура с компрометирана изпълнителна власт, срещу противник, който е овладял асиметричната ескалация. . . .

След максималистичния публичен отговор на Тръмп, Висшият съвет за национална сигурност разгърна своята крайна възпираща мярка. Чрез пакистанския министър-председател Шехбаз Шариф - в момента единственият надежден страничен канал между Вашингтон и Техеран - иранският президент Масуд Пезешкиан официално съобщи структуриран стратегически ултиматум в три стъпки, ако ударите на САЩ продължат:

1. Незабавно оттегляне на Иран от продължаващите ядрени мирни преговори.

2. Пълно изоставяне на бъдещата рамка на Ядрения договор.

3. Детонацията на ядрено устройство на иранска земя - извършена не като оръжие за война, а като неоспорима демонстрация на суверенна способност и върховен контрол върху стълбата на ескалацията.

Предадено от пакистанския външен министър Исхак Дар на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, това не беше реторика; това беше двойно предупреждение за геополитически шок. Рубио разпозна тежестта на намеренията и незабавно предприе действия, за да потисне ескалиращата поза на Белия дом.

Ето моя анализ на тази информация.

Иранският съвет за национална сигурност се събра миналата седмица след американските удари по остров Кешм и Бандар Абас. Съветът нареди на президента Пезешкиан да предаде послание на министър-председателя на Пакистан Шебас Шариф. Посланието на Пезешкиян беше просто и директно. След това министър-председателят Шариф нареди на външния си министър, г-н Исхак Дар, да предаде съобщението на държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Позволете ми да подчертая, че източникът на тази информация е участвал в процеса на вземане на решение, който завърши с предупреждението до Рубио.

Ключовата фраза — ако ударите на САЩ продължат — беше доставена на Рубио в четвъртък. Въз основа на съобщението на Иран днес (понеделник), че се оттегля от по-нататъшни преговори със САЩ до края на израелските атаки срещу Ливан и палестинците, смятам, че този разузнавателен доклад е достоверен.

Сега топката е в ръцете на Доналд Тръмп и Биби Нетаняху… Ако Израел продължи да бомбардира Ливан — по-специално Бейрут — тогава трябва да очакваме Иран да обяви, че се оттегля от ДНЯО (Договор за неразпространение на ядреното оръжие). След като се освободи от задълженията по ДНЯО, Иран ще бъде свободен да изпълни точка 3, т. е. взривяване на ядрено устройство на иранска земя. Това ще бъде демонстрация, предназначена да предупреди Израел и САЩ, че по-нататъшните атаки срещу Иран ще доведат до катастрофални последици.

Пепе и аз получихме разяснение как Иран се е сдобил с работещо ядрено оръжие... Информацията относно конструкцията на това устройство (или устройства) е предоставена от трета страна, която има доказани способности в тази област. Целта на Иран е, с подкрепата на Пакистан, Китай и Русия, да увеличи риска за Израел от участие в бъдещи атаки срещу Иран.

Източникът дава и следната оценка на последиците от действията на САЩ и Израел върху глобалната сигурност и финансова архитектура:

Вторичните ефекти от това противопоставяне пренастройват глобалната стратегическа и финансова архитектура в реално време:

• Крахът на споразуменията на Авраам: политическата инфраструктура, поддържаща израелско-арабската нормализация, е функционално мъртва. Пакистан го отхвърли публично, Саудитска Арабия замрази всички задкулисни дискусии, а Катар и Оман активно подготвят график от шест до девет месеца, в който американските сили да напуснат своите военни съоръжения.

• Нововъзникващата ос на сигурност: изгражда се нова архитектура за сигурност Саудитска Арабия-Пакистан-Турция-Египет, е напълно отделена от подкрепата на САЩ. Пакистан се издигна от периферен играч до незаменим оперативен център, използвайки ислямска културна близост, която нито Вашингтон, нито Пекин могат да възпроизведат.

• Системен риск за глобалния ред: иранска ядрена демонстрация би заличила глобалната рамка за неразпространение на ядрени оръжия и би дала на Пекин незаслужено, окончателно доказателство за концепцията по отношение на границите на американската хегемония.

Доналд Тръмп все още има време да намали ескалацията на ситуацията и да избегне катастрофата, но това ще изисква някои неприятни, трудни решения от негова страна. Първо, и най-важно, трябва да се намали помощта за Израел и да се принуди Нетаняху да прекрати атаката си срещу Ливан и да изтегли израелските сили от Газа. Съмнявам се, че Тръмп има гръбнака да направи това, но това е вид драматична стъпка, необходима, за да се убедят иранците, че Тръмп е сериозен в преговорите за истинско споразумение. Второ, вдигнете санкциите - поне за иранския петрол - и върнете замразените ирански активи. Трето, приемете, че Иран има юрисдикция над онези части от Ормузкия пролив, които се намират на територията на Иран съгласно международното право.

Съмнявам се, че Тръмп е склонен да приеме тези варианти, което означава голяма вероятност битката да се възобнови. Ако Израел продължи да атакува Ливан - по-специално Бейрут - Иран дава да се разбере съвсем ясно, че ще атакува израелски военни обекти и персонал в Северен Израел. Пазарната еуфория от миналата седмица относно предстоящото мирно споразумение се изпари. Сега западният свят трябва да се справи с реалността, че Иран, с твърдата подкрепа на Китай и Русия, е готов да устои на натиска и заплахите на САЩ, докато иранските сили надделеят. …"

По-нататък в материала на Лари следват линкове към клипове в Youtube, в които той разяснява събитията описани в този материал. Не посочвам тези линкове, тъй като те са вече твърде стари, а в следващия материал на Лари Джонсън, преведен по-долу, посочвам по-нови линкове към клипове, посветени на проблема.

В същия пакет ел. писма намерих и следния материал, който съдържа доста пикантна информация за проблеми в отношенията между Тръмп и Нетаняху, възникнали може би в резултат от ултиматума на Иран:

Trump to Netanyahu: "You’re Fucking Crazy" (Тръмп към Нетаняху: „по дяволите, ти си луд“) Jonas E. Alexis • Tuesday, June 2, 2026 • 800 Words 

https://www.unz.com/article/trump-to-netanyahu-youre-fucking-crazy/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Общоприет факт, почиващ на реални наблюдения е, че много президенти на САЩ са имали трудни отношения с Бенямин Нетаняху. Разбира се, американските президенти често казват публично, че съюзът между САЩ и Израел е силен и неразрушим. Въпреки това, насаме, някои са намерили Нетаняху труден за работа.

Например, когато Бил Клинтън се срещнал за първи път с Нетаняху във Вашингтон през 1996 г., Нетаняху започнал да обяснява на Клинтън какво според него трябва да се направи по отношение на палестинците. Възмутен от тона на Нетаняху, Клинтън възкликнал:

Цитат: Кой, по дяволите, си мисли, че е той? Кой е шибаната суперсила тук? – край на цитата… Сега идва Доналд Тръмп, човек, който даде на Израел почти всичко, което искаше, включително силна подкрепа по време на неотдавнашния конфликт с Иран. Все пак какво каза Тръмп наскоро? Обърнете внимание на грубия му език:

Блок цитат: Ти по дяволите си луд. Щеше да си в затвора, ако не бях аз. Спасявам ти задника. Сега всички те мразят. Всички мразят Израел заради теб. Какво Правиш по дяволите? – край на цитата …"

Очевидно с поведението си Нетаняху е прелял чашата на търпението на Тръмп и можем само да гадаем каква е причината за това!?

За мен винаги е будело удивление, че духовният ръководител на Иран Али Хаменей е издал фатва, с която забранява въоръжаването на Иран с ядрено оръжие, като се има предвид животинската омраза на Израел и на САЩ спрямо ислямската република! Не можех да си обясня причината за това, но неотдавна научих, че според шиитската религиозна доктрина, убийството на невинни цивилни хора е грях и това лежи в основата на фатвата на Хаменей!

Професор Джон Миършаймър винаги е отбелязвал с удивление упоритостта, с която иранските религиозни водачи са се противопоставяли на изкушението Иран да се сдобие с ядрено оръжие като гаранция за неговата безопасност! Наистина почти всички геополитически коментатори отбелязват трагичната съдба на Саддам Хюсеин и на Моамар Кадафи, които доброволно се отказаха от разработката на ядрено оръжие и платиха за това с живота си в контраст със съдбата на диктаторите на Северна Корея от семейство Ким, които си разработиха ядрено оръжие и до ден днешен никога животът им не бе застрашен! Изглежда обаче гибелта на съпругата, дъщеричката, бащата и майката във вероломната "обезглавяваща" акция на Израел на сегашния духовен водач на Иран Хаменей най-накрая прекършиха религиозния му фанатизъм и позволиха Иран да престъпи фамозния "ядрен праг"!?

В четвъртък, на 4 юни, най-накрая се оправдаха очакванията ми за някакво потвърждение на новината:

Confirmed — Donald Trump Believes Iran Has the Bomb (Потвърдено – Доналд Тръмп вярва, че Иран притежава бомбата) Larry C. Johnson • Thursday, June 4, 2026 • 700 Words 

https://www.unz.com/article/confirmed-donald-trump-believes-iran-has-the-bomb/?utm_source=email&utm_campaign=article

"Не, не ми беше даден достъп до NSA Sigint, но потвърдих, че телефонният разговор миналата седмица между иранския президент Пезешкиан и пакистанския премиер Шариф е бил по незащитена линия. Надеждно съм информиран, че това е направено умишлено от иранците и пакистанците – т. е. иранците и пакистанците са разчитали, че американците и израелците ще ги подслушват. Ключовата част от разговора между Пезешкиан и Шариф беше следната:

Президентът Масуд Пезешкиан съобщи официално структуриран стратегически ултиматум в три стъпки, ако американските удари продължат:

1. Незабавно оттегляне на Иран от продължаващите ядрени мирни преговори.

2. Пълно изоставяне на бъдещата рамка на Ядрения договор.

3. Детонацията на ядрено устройство на иранска земя - извършена не като оръжие за война, а като неоспорима демонстрация на суверенна способност и върховен контрол върху стълбата на ескалацията.

Когато Марко Рубио беше повикан около час по-късно от външния министър на Пакистан Исхак Дар и получи същото съобщение, Белият дом знаеше, че информацията е законна. Докато разузнавателната общност на САЩ вероятно не може да потвърди, че Иран действително разполага с действащо ядрено оръжие, пакистанците вярват, че иранците го имат. Прихванатият разговор между Пезешкиан и Шариф, последван от разговора на Рубио с Исхак Дар, убеди Тръмп и неговите съветници, че Иран не отправя празна заплаха.

Сега знаем защо е настъпила драматична промяна в реториката на Тръмп спрямо Иран... По дяволите, той омаловажи вчерашния ракетен прах в Персийския залив, който остави международното летище на Кувейт да се запали от неуспешна ракета PAC3 Patriot.

Пепе и аз се хванахме малко от скептиците, след като съобщихме за пакистанското твърдение, че Иран заплашва да взриви ядрено устройство на иранска земя, ако САЩ продължат ударите си и не обуздаят атаките на Израел срещу Бейрут. Но ние не сме тези, които ядат врани или бършат яйца от лицата си. Робърт Барнс, бивш адвокат на Тръмп, по време на подкаст с Марио Науфал в сряда каза, че е потвърдил с източник от Белия дом на Тръмп, че нашата информация е вярна.

Пакистан продължава да играе централна роля в преговорите между Техеран и Вашингтон и иска да доведе Доналд Тръмп в Исламабад за среща с президента на Иран Пезешкиан, където ще бъде подписано мирно споразумение, слагащо край на войната с Иран. Ако това се случи, интернетът може да се срине. Пакистан не прави това сам… Той има пълната подкрепа на Китай и Русия, като Китай поема инициативата.

Все още има някои пречки, които Пакистан трябва да преодолее, ако иска да накара Тръмп и Пезешкиан да седнат на масата за преговори... Най-голямата е Израел. Ще принуди ли Тръмп Израел да се оттегли от Ливан? Въпреки че Белият дом обяви днес с много шум, че Ливан и Израел са постигнали мирно споразумение, публикуваните подробности са неприемливи за Хизбула. Хизбула няма да спре да обстрелва Северен Израел, докато IDF не се изтегли от Южен Ливан. Съобщава се, че ливанско-израелското споразумение предвижда, че Хизбула не може да разполага с никакви сили на юг от река Литани… Както писах по-горе, това не е начало и нарушава сделката за Хизбула.

Ако ситуацията в Ливан бъде уредена, мисля, че е много вероятно Тръмп да постигне сделка с Иран, която ще премахне заплахата Иран някога да използва ядрено устройство. Но такова споразумение ще трябва да има някои зъби, като например да бъде ратифицирано от Конгреса на САЩ и подкрепено с гаранции за сигурност от Русия и Китай. Ще представим някои по-оптимистични твърдения от Тръмп през следващите дни за предстояща сделка. Само не забравяйте, че все още има много сложни технически проблеми за решаване.

Марио ме хвана отново, за да обсъдим реакцията на администрацията на Тръмп на заплахата на Иран да детонира ядрено оръжие:

https://www.youtube.com/watch?v=7br2rp-pRzA

Говорих и с Едмънд ДеМарш от Trends Journal за същия проблем:

https://www.youtube.com/watch?v=m8BF1gPrIvM

Съдията Наполитано интервюира Пепе и след това, няколко часа по-късно, направи същото с мен. Пепе и аз разказваме една и съща история:

https://www.youtube.com/watch?v=yLSrunuWrns "

В ежеседмичното си предаване (всеки петък) по Youtube, съдията Наполитано обсъди отново информацията свързана с възможността Иран да демонстрира притежание на ядрена бомба:

INTEL Roundtable w/ Johnson & McGovern : Weekly Wrap 5-June 5: 

https://www.youtube.com/watch?v=9mOCqLYJOaM

Интересна е промяната в тона на Вашингтон, която се забелязва през последната седмица:

"В сряда държавният секретар Марко Рубио заяви пред законодателите в Камарата на представителите, че военната операция, която администрацията на Тръмп нарече „Операция Епична ярост“, „е приключила“.

Той добави, че ударите по-рано през седмицата са били „отбранителни по природа“, като каза на членовете на Конгреса, че са извършени в отговор на атаките на Иран срещу кораби близо до Ормузкия проток.

„За да защитим собствените си сили, ние не просто удряме дроновете, а удряме хората, които изстрелват тези дронове. Те са напълно отбранителни по природа, но се случват в отговор на ирански действия. Ако те не стрелят по тези кораби, ние също няма да стреляме, но трябва да отговорим“, каза Рубио. ... Президентът Доналд Тръмп заяви в петък, че иранските лидери все още не са постигнали споразумение със САЩ за прекратяване на продължаващата война, защото са „силни“ и „горди“."

Очевидно заканите за унищожаването на иранската цивилизация изглежда останаха в миналото и тонът вече е сменен с такъв с уважителни нотки.

Разбира се опасният играч в случая е Израел с амбициите му за величие и територия от "реката до морето"! САЩ биха могли да го укротят, но трябва преди това да се справят с Израелското лоби. Разбира се укротяването на амбициите на ционистки Израел е в интерес на израелския народ, но той все още е заразен от вируса на богоизбранността и не е ясно как този вирус може да бъде изчистен от тялото на еврейския народ, след като той се поддържа от религиозната доктрина на юдеизма!?

В заключение искам да подчертая, че според мен Иран не пропагандира широко перспективата за демонстрация на притежанието на ядрено оръжие, защото това би била преди всичко демонстрация на американското военно поражение във войната. Нали всички знаем, че основната причина за войната според Тръмп е опасността Иран да се снабди с ядрено оръжие!? Подобна демонстрация на явния провал на целта на войната би поставила непреодолимо препятствие пред уреждането на мира. По тази причина Иран сигнализира по сравнително тайни пътища за възможностите си, разчитайки, че САЩ ще изиграят своята роля в танца и ще намерят подходящ начин да се възползват от предложения им изход от кризата. Сега всичко е в ръцете на Тръмп и Рубио и те трябва да намерят начин да заставят Израел да приеме поражението и да преосмисли цялостната си политика в района.

Дилетант

Режимите на нашите бащи. Сравнителна хронология на вътрешнодържавното несъгласие.

Този път отново реших да публикувам превод на интересно есе. В него се прави неочакван, поне за мен, паралел между залеза на съветската пропаганда, неизбежно съвпаднал и със залеза на Съветската империя и кризата в израелската пропаганда, която може би ще доведе до залеза на "Израелското лоби" в САЩ, а може би и на израелската държава в сегашния ѝ вид.

---

Regimes of Our Fathers A Comparative Chronology of Internal State Dissent TERVEL ATANASSOV, MAY 28, 2026 https://noxidog.substack.com/p/regimes-of-our-fathers?utm_source=post-email-title&publication_id=5755860&post_id=199486723&utm_campaign=email-post-title&isFreemail=true&r=1u56vo&triedRedirect=true&utm_medium=email

Задайте нулевата година като 1948 за Израел и 1917 до 1922 за Съветския съюз. Третирайте самите основополагащи войни като консолидиращо събитие, моментът, след който режимът държи инструментите на наратива, както и на силата. Направете това и времевите рамки за появата на сериозно вътрешно несъгласие съвпадат с точност, която би трябвало да ни накара да се замислим. Съветското несъгласие с режима възниква и започва да се организира около 1965 до 1968 г., приблизително четиридесет и три до петдесет и една години по-късно. Израелското несъгласие срещу окупацията и заселниците се организира около 1978 до 1989 г., приблизително тридесет до четиридесет и една години по-късно. И двата случая показват един и същ генерационен подпис. Сериозно вътрешно несъгласие възниква, след като кохортата, родена в периода непосредствено след основаването на режима, достигне политическа зрялост без спомена на възрастните за основополагащата криза и следователно без чувствано задължение да се подчинява на нея. Децата на основателите са първите критици и те са критици именно защото основаването се е превърнало за тях в наследство, а не в постижение, в нещо получено, а не в нещо създадено, и следователно в нещо отворено за оценка по начин, по който то не би могло да бъде за хората, които са го създали.

Това, което направиха и двата режима, когато започна да се появява този генерационен разрив, беше да посегнат към пропагандата – не в небрежния смисъл, който думата носи сега, а в по-стария и по-точен смисъл на организирано усилие за поддържане на споделена интерпретативна рамка около оспорваните събития. Функцията на такъв апарат не е предимно да лъже, въпреки че ще лъже, когато се наложи. Функцията е да конституира категориите, в рамките на които се разбират събитията, така че съответните въпроси да бъдат решени, преди да бъде зададен който и да е конкретен въпрос. Успешната пропагандна система не е необходимо да оспорва фактите, защото вече е определила кои факти са важни и за какво са те.

В съветския случай това означаваше пълния апарат на цензурата на Главлит, контролираната преса, образователната програма, иконографията на Великата отечествена война, музейните комплекси, киното и външно управляваните органи като „Новости“ и международните дружества за приятелство, които внасяха съветските интерпретации в западното интелектуално обръщение. Вътрешният продукт имаше за цел да увери съветския гражданин, че системата остава на своята световно историческа траектория. Външният продукт беше насочен към западната левица и към необвързаните държави и представяше СССР като легитимен наследник на антифашистката борба и естествен съюзник на деколонизацията. Цялата конструкция се основаваше на предположението, че съществуват управляем брой канали, чрез които гражданин, чуждестранен или местен, би се сблъскал с информация за режима и че тези канали могат да бъдат оформени при източника.

В израелския случай апаратът е по-разсеян, но функционално аналогичен. Съществува хасбара, разположена в Министерството на външните работи и кабинета на министър-председателя. Съществуват тесни връзки със симпатизиращи американски медийни институции и мозъчни тръстове, изграждани в продължение на десетилетия. Съществуват внимателно култивираните отношения с Конгреса, които превърнаха безусловната подкрепа в по подразбиране, а не в позиция. Съществуват образователни програми и програми за правото по рождение, насочени към евреите от диаспората. Съществува култивиране на евангелски християнски избиратели, чиито богословски инвестиции в държавата предшестват и изпреварват всеки конкретен политически спор. И съществуват рамкиращите механизми - единствената демокрация в Близкия изток, вечната екзистенциална заплаха, моралната асиметрия между защитник и агресор, изчезването на окупацията от преден план в полза на тероризма като обяснителна категория - които са свършили работата по задържането на интерпретацията на конфликта от американската общественост в продължение на десетилетия. Това не е малка или аматьорска операция. Това е една от най-успешните устойчиви информационни кампании от следвоенната епоха и признаването на това е необходимо, преди човек да може да разбере защо сега тя е в беда.

Ключовото сходство и причината, поради която сравнението изобщо си струва да се прави, е, че и двете пропагандни системи са изградени, за да се обърнат към аудитория, която вече не съществува във формата, за която е била предназначена. Съветската пропаганда е приемала информационна среда, която може да оформи смислено. Към края на седемдесетте години това предположение вече отслабва, тъй като самиздатът циркулира вътрешно, а Радио Свобода и Гласът на Америка проникват отвън. Към края на осемдесетте години тя се е разпаднала напълно, като собствената гласност на режима е довършила започнатото от дисидентите. Съветският пропаганден апарат не се е провалил, защото е бил лошо управляван. Той се е провалил, защото разликата между официалната версия и това, което гражданите могат да проверят от други източници, е станала твърде голяма, за да може тя да се поддържа.

Решаващите моменти не са били единични събития, а натрупвания. Афганистан се е проточил след предварителния си край и е създал поколение ветерани, които са знаели, че войната не се е развила така, както я е описвала пресата. Чернобил е разкрит първо от шведски атмосферни инструменти, а не от съветски съобщения, и когато съветското съобщение най-накрая дойде, то пристигна вече дискредитирано от чуждестранните данни. Икономическото сравнение със Запада става невъзможно за потискане, след като пътуванията и телевизията го правят видимо. Нито един от тези провали не беше грандиозен. Те бяха бавно разрушаване на предположението, че официалната версия е версията, и когато режимът се опита да коригира курса, интерпретативната рамка изчезна и не можеше да бъде възстановена. Апаратът продължи да произвежда материал в голям обем през целия колапс, върху което си струва да се спрем, защото обемът не е мярка за ефективност. Мярката е дали официалната рамка е рамката, към която публиката посяга, когато интерпретира ново събитие, и до 1986 г. тя вече не е рамката по подразбиране за всеки, който има достъп до алтернативи.

Израелският случай, третиран като настояще време, показва същия вид разлом, въпреки че апаратът все още работи и в някои отношения все още е ефективен. Решаващата промяна е генерационна и технологична в приблизително еднаква степен и двете не могат да бъдат ясно разделени, защото технологията е това, което позволява генерационната промяна да стане последваща, а не частна. Американската аудитория, която получаваше израелски кадри чрез малък брой редакционни съвети на вестници, мрежови новинарски отдели и офиси на Конгреса, е заменена, за всеки под четиридесет години, от информационна среда, в която Газа е видима в нещо близко до реално време, чрез кадри, създадени от самите палестинци и разпространявани на платформи, които израелското правителство не може ефективно да формира. Анкетите за американските нагласи към Израел се развиват по начини, които биха били немислими преди десетилетие. Гласоподавателите демократи сега изразяват повече симпатии към палестинците, отколкото към израелците, в проучвания, които доскоро бяха в обратната посока с разлика от три или четири към едно. Сред американските евреи под тридесет години промяната е още по-рязка и се вижда в растежа на организации - Jewish Voice for Peace, IfNotNow и други - които заемат позиция, която апаратът hasbara не е предназначен да адресира. Апаратът е изграден върху предположението, че мнението на евреите в диаспората ще функционира като непоклатима котва на американската подкрепа. Това предположение вече не е сигурно.

Провалите са видими както в конкретни инциденти, така и в общи числа. Убийството на Ширийн Абу Аклех през 2022 г. доведе до първоначална израелска версия, която беше опровергана в рамките на няколко дни от разследваща дейност на журналисти на Associated Press, CNN, New York Times, Washington Post и Организацията на обединените нации и в крайна сметка беше призната в съществено променена форма от самия Израел. Тази последователност преди двадесет години изобщо не би се разгърнала публично, защото първата версия щеше да бъде приета безусловно. Ударът срещу „World Central Kitchen” през 2024 г. следваше същия модел. Първоначалната рамка, подчертаваща мъглата на войната, беше опровергана в рамките на часове от визуалните доказателства, че три ясно маркирани превозни средства са били ударени последователно на интервали, съответстващи на умишлено насочване, и беше последвана от признание и действия на персонала, които първоначалната рамка е била предназначена да предотврати. Вълната от протести в кампусите на университетите през 2024 г. доведе до реакция на „хасбара“, която характеризира протестите като антисемитски по характер, участниците като невежи или манипулирани – като тази оценка достигна до публиката, за която беше предназначена, и отскочи от болшинството, защото всички останали имаха достъп до същите кадри като хората от лагерите в кампусите. Отговорът не беше неуспешен, защото беше лошо изпълнен. Беше неуспешен, защото публиката, която трябваше да убеди, вече беше видяла това, в което се искаше да не повярва.

Поучителният паралел със съветския колапс на наративния авторитет не е, че Израел е на ръба на сравним политически колапс. Структурните ситуации са напълно различни и всяко прогнозиране в този смисъл би било безотговорно. Паралелът е, че пропагандната функция се проваля по същия начин и по същата причина. И в двата случая апаратът беше калибриран към информационна среда с малък брой авторитетни „тесни“ точки. И в двата случая „тесните“ точки са престанали да бъдат „тесни“. Съветската пропаганда продължи да се произвежда с голям обем през целия колапс. Израелската „хасбара“ се произвежда с голям обем сега. Мярката е дали официалната рамка е рамката, към която публиката посяга, когато интерпретира ново събитие, а доказателствата от последните няколко години са, че за нарастващ дял от съответната аудитория, особено за по-младата и дигитално по-ориентираната част от нея, официалната рамка вече не е по подразбиране. Това е едно от няколкото твърдения и често не е най-достоверното.

В това състояние се озова съветската пропаганда около 1986 г., шестдесет и четири години след основаването на СССР. Това е състоянието, в което израелските информационни операции видимо навлизат сега, седемдесет и осем години след основаването на държавата. Следователно израелската рамка се е задържала около четиринадесет години по-дълго в собствения си жизнен цикъл, отколкото съветската рамка в своя, което си струва да се отбележи, защото ни казва нещо за сравнението, а не против него. Допълнителните години са това, което човек би очаквал от апарат, действащ в съюзническа демокрация, а не срещу враждебна среда, със съдействието на свободната преса, а не въпреки нейните възражения, и с диаспора, искрено ангажирана с проекта, а не с пленено население, от което се изисква да изпълнява ангажимент. Това са реални предимства и те са купили реално време. Те не са купили освобождаване. Същият механизъм, който свали съветската рамка на шестдесет и четири годишен часовник, свали израелската рамка на седемдесет и осем годишен часовник, а допълнителните четиринадесет години ни казват колко струват структурните разлики, което е десетилетие и половина, а не постоянно отсрочване.

Под това се крие по-дълбок смисъл, който се свързва с генерационния аргумент, с който започна статията. Пропагандата работи, като черпи от резервоар от предишна достоверност, а резервоарът се пълни от житейския опит на поколението-основател и се изпразва от сблъсъка на всяко следващо поколение с доказателства, които официалната версия не може да побере. Съветският резервоар беше запълнен от революцията, допълнен от войната срещу фашизма и изпразнен от всичките години на съществуването на режима. Израелският резервоар беше запълнен до 1948 г. и от Холокоста, който я предшестваше, и се изпразва, в американски контекст, от видимите факти на окупацията и сега на Газа. Апаратът може да забави източването, но не може да напълни резервоара отново, защото събитията, които са го напълнили, не могат да бъдат повторени, а събитията, които го изпразват, не могат да бъдат скрити. Няма второ основаване, няма еквивалент на първоначалния морален капитал, от който да се черпи, и опитът да се изразходва старият капитал за ново поведение произвежда във всяка транзакция малко по-малък баланс, отколкото апаратът предполага, че има.

Това е смисълът, в който сравнението е валидно. Не като прогноза за политически резултати, което би било безотговорно да се прави. Не като морална еквивалентност между двата режима, която би заличила много реалните и важни разлики между авторитарна държава, която е затваряла дисидентите си, и демокрация, чиито дисиденти публикуват във вестниците ѝ и се кандидатират за парламента. Сравнението е валидно като описание на това, което се случва с интерпретативния авторитет на режима, когато поколението, което помни основаването, отстъпва място на поколението, което не го помни, и пропагандата, изградена за първото поколение, продължава да е насочена към второто. Първото поколение преживява основаването като идентичност. Второто го преживява като спор. И щом основаването се превърне в спор, то може да бъде загубено.

Поразителното, наблюдавайки как това се развива в реално време, а не в ретроспекция, е колко познато изглежда всяко отделно движение, след като човек има предвид съветския модел. Отричането, което се превръща в частична отстъпка. Частичната отстъпка, която се превръща в кадров въпрос. Кадровият въпрос, който се превръща в преглед на политиката. Прегледът на политиката, който не води до промяна в политиката. Разширяващата се пропаст между това, което апаратът казва, и това, което публиката вече знае, като апаратът става по-шумен, отколкото по-откровен с разширяването на пропастта. Преходът от убеждаване на убедимото към осъждане на неубедимото, като всяко осъждане струва повече доверие, отколкото запазва. Нищо от това не е уникално за нито един от случаите. Това правят пропагандните системи, когато средата им се промени и те не могат повече да се адаптират. Съветската система го правеше две десетилетия преди края. Израелската система го прави в американската информационна среда от около десетилетие, като честотата на инцидентите, които изискват този вид управление, се увеличава, а не намалява.

Въпросът, който това оставя отворен и този, на който си струва да се приключи, вместо да се отговаря, е какво замества интерпретативната рамка, след като тя е загубила способността си да организира нови събития. Съветският отговор беше период на дезориентация, последван от колапс на режима, който зависеше от рамката, и след това дълъг и недовършен спор за това какво всъщност е било основаването. Израелският отговор, в американски контекст, няма да бъде колапс на режима, защото въпросният режим е американското обществено мнение, а американското обществено мнение не се срива, то се измества. Към какво се измества, все още не е ясно и промяната е далеч от завършена, а апаратът все още е способен да държи мнозинство в Конгреса и да оформя поведението по време на предварителните избори по начини, които изостават от основното движение с години или десетилетия. Но основното движение е нещото, което трябва да се наблюдава, защото основното движение е това, което в крайна сметка определя какво апаратът може и какво не може да прави. Резервоарът се изчерпва. Апаратът е по-силен, отколкото беше преди. Поколението, което помни основаването, се заменя от поколение, което не го помни. Това са условията, при които се губят интерпретативните рамки, и това са условията, в които се намираме сега.

Хареса ли ви тази публикация? Тогава ще ви хареса книгата ми!

https://www.amazon.com/Homines-Ludentes-scattered-ziggurat-algorithm-ebook/dp/B0GTJZFY13/?dib=eyJ2IjoiMSJ9.nUohfe9ubg8JyTCh8q7IgA.DU3nOoIfXtN42IJxkfRhC_hYB9KJmh_3qLv3ub4jbmM&dib_tag=se&&&sr=8-1#averageCustomerReviewsAnchor

Дилетант