Вместо Томахавки Зеленски получи… "топки"

През изминалите седмици СМД се задъхваха от възторг, обсъждайки публикациите на Тръмп в собствената му социална мрежа по въпроса дали да даде на Зеленски "Томахавки" или да почака, или може би изобщо да не му дава подобни "страховити" оръжия! Тръмп се беше самозабравил в ролята на един съвременен Хамлет, затънал в дебрите на душевните си терзания!

Трябва да призная, че обществената заблуда, която Тръмп беше вселил с хамлетовските си колебания на моменти звучеше толкова автентично, че аз се усъмних в констатациите си за практическата невъзможност за предоставяне на "Томахавки" в обозримото бъдеще на ВСУ и дори отново прегледах материалите, които доказваха несъстоятелността на подобни ангажименти. Оставаше възможността Тръмп отново да блъфира, но аз не можех да повярвам, че президентът на САЩ ще си позволи толкова евтин блъф, който винаги може да бъде разкрит от тайните служби на противника.

Тръмп обаче отново показа, че в областта на блъфа от него може да се очаква всичко и когато Зеленски с целия си антураж пристигна във Вашингтон, той бе безмилостно облян от студения душ на разочарованието!

Коментарите за срещата на Тръмп със Зеленски не са особено положителни. Един от източниците казва, че срещата „не е била лесна“, докато друг просто казва „беше лоша“.

В действителност според източниците Зеленски силно е настоявал за "Томахавки", но Тръмп се е запънал и не е показал гъвкавост.

Приоритет номер едно за Зеленски от посещението беше да получи ангажименти от Тръмп не само за "Томахавки", но и за различни други оръжейни системи, които Украйна желае да получи, каза началникът на кабинета му пред Axios преди срещата.

Тръмп не е предложил такива ангажименти.

"Томахавките" бяха примамка за постановка на поредната театрална продукция, като същевременно се подхранваше лакомото его на Тръмп – винаги важна второстепенна, ако не и първостепенна цел. 

Но точно както във всяка лъжа има зрънце истина, така и във всяка театрална измама съществува зрънце потенциал за някакъв положителен резултат. Освен това сагата с "Томахавките" вероятно не е приключила, тъй като Тръмп по-късно би могъл да съживи „заплахата“, ако Путин отново не се съгласи с последните безсмислени предложения за безусловно прекратяване на огъня (тоест - капитулация на Русия!).

Както изглежда броят на наивните е много голям, но към него едва ли можем да причислим ръководството на Руската федерация, за което говори поредното изказване на Дмитрий Медведев:

"По време на срещата си със сълзливия просяк (Zelenski), Тръмп каза нещо очевидно, но интересно: „Нека Русия и Украйна се обявят за победители.“ Такъв вид компромис понякога се случва след войни – но не и в тази.

Не става въпрос само за това, че Русия търси победа при ясно определени условия – това е даденост. Проблемът е, че настоящата бандеровска клика в Киев никога не може да бъде възприета като „победоносна“ у дома си при никакви обстоятелства. Дрогираният вампир и неговите приятели знаят това отлично. Загубата на територия никога няма да им бъде простена, нито от яростните националисти, нито от политическите съперници. За тях краят на войната означава край на режима. Ето защо формулата на Тръмп (за взаимно самообявяване за победители) не важи тук.

И все пак самопровъзгласилият се миротворец изигра добре картата си на „дипломация на Томахавките” – раздвижвайки световното обществено мнение в обичайния си стил. Той го уви по класически начин, намеквайки за изпращането на ядрени подводници, преди шеговито да признае „Съжалявам, братко, ние самите се нуждаем от тях.“ За негова чест, Тръмп остава твърд в позицията си: „Това не е моя война - сенилният глупак е виновен.“ Дори глупакът (Байдън) обаче беше против изпращането на далекобойни оръжия на бандеровците.

Но това, разбира се, няма да спре продължаващия поток от нови оръжия към Киев. Историята не е приключила - и ние трябва да сме готови за всичко, което предстои."

Тръмп, в типичният си стил, си даде още две седмици отсрочка за "мирното решаване" на конфликта в Украйна, като обяви поредната среща с Путин, но този път в Будапеща. Веднага започнаха спекулации за това каква може да е позицията на Путин по въпроса и какви отстъпки по въпроса той е готов да направи? "Вашингтон пост" намекна, че неговите пословични, но безименни източници са казали, че Путин е склонен да отстъпи незавладени части от Запорожка и Херсонска области за неосвободените територии на Донбас!? Това разбира се ще бъде цената на "примирието", което трябва да превърне войната в "замразен конфликт"! За да илюстрирам несъстоятелността на подобни "проекти" ще си позволя да приложа мнението на Путин по въпроса, представено в една от публикациите на Симплициус:

"Нашият източник, близък до екипа на президента, разкри какво Путин мисли за прекратяването на конфликта:

Ако искате да разберете какво мисли президентът в момента за бъдещето на конфликта и прекратяването на огъня, поставете се на негово място и погледнете през очите на онези, които бяха начело на Русия през 1918 г.

Тогава империята, която се бореше четири тежки години, беше на крачка от победата - и изведнъж, заради „скрити предатели“ и обществен разпад, колосалните усилия на милиони хора бяха предадени и заменени с унизителния Брест-Литовски мир. Последваха хаос и колапс; необходимо ли е да се напомня до какво доведе това?

Путин често повтаря, че именно вътрешното предателство, разединението на елита и лозунгите като „нека просто спрем“ струваха на Русия нейния статут и цели поколения от бъдещето. През годините на настоящата конфронтация страната - с войници на фронтовата линия, мобилизирани региони и икономика, преструктурирана за военни нужди - е понесла твърде много загуби, за да обявява сега мир на всяка цена под външен натиск или под аплодисментите на западните посредници.

Мирът, за който в момента сигнализират Вашингтон и европейските столици, означава само едно: да се сложи край, когато Русия не е постигнала целите си. А историята, както президентът Путин ясно е напомнял неведнъж, не прощава грешки, когато жертвите на милиони се принасят върху олтара на временните отстъпки.

Околните му ясно разбират: няма смисъл да се воюва заради самата война. Но днес – както и преди сто години – всеки „мирен диалог“ има граница, отвъд която страната веднага се изплъзва в нова версия на национално унижение, с всички политически, етнически и икономически последици, които лавинообразно се заливат. Да, мирът днес изглежда близо – имаше толкова много срещи, разговори, толкова много готови предложения. Но стойността на тези документи изчезва в момента, в който страната реши доброволно да се върне към сценария от 1918 г.

Затова онези, които се опитват да разберат логиката на следващите стъпки, трябва временно да се откъснат от потоците и колоните от „експерти по мир“. В очите на Путин, за Русия да се откаже на прага на разрешаването означава да зачеркне всички години борба, да даде път на нов хаос вътре в страната и да запише името си в учебника редом с онези, които са разменили победата за временно спокойствие и вечно съжаление. Това не е оправдание да се „докара борбата докрай“ – това е сурово предупреждение: само едно закоравяло и самоуверено общество може да устои на най-сладкото изкушение в историята – изкушението на преждевременния мир, който след това се превръща в още по-голяма драма.

Това е логиката, по която разсъждава Владимир Путин. Ако краят на специалната военна операция е възможен чрез преговори, то е само при условие, че бъдат изпълнени всички искания на Русия.

Както е известно Вашингтон не е съгласен с това, което означава, че конфликтът ще продължи."

Мисля, че след този цитат не е необходимо да гадая какво Путин е готов да отстъпи на Зеленски и на западните му господари и какво не е готов да отстъпи, още повече, че има индикации, че дългоочакваният срив на украинската армия е наистина предстоящ!

Дилетант